* * *

Убийството на Момчил юнак

Снощи си дойде млад Стоян
от дълга пътя, от Цариграда,
на чемшир порти похлопа,
конче му с крака потропа,
Стоян Тодорка повика:
- Тодорке, вярна стопанке,
стани ми отвори,
конче от ръка поеми,
сабя от кръста отпаши,
пушка от рамо отплесни.
Кат го зачула Тодорка,
станала, отворила му,
конче от ръка поела,
сабя от кръста отпасла,
пушка от рамо отплесла,
и му кончето отвела,
Стоян горе извела.
Тодорка, булка хубава,
тя на Стояна думаше:
- Ти, като ходиш из града,
из града, из Цариграда,
има ли по-юнак от тебе,
от тебе и от кончето ти?
- Дойчин е по-юнак от мене,
от мене и от кончето.
Стоян сладко приспала,
на конче крака вързала,
сабя му затуткалила,
на пушка калай наляла
и се Тодорка премени
с най-баш премяна,
и се с китка накитила,
взела е стомни на ръце,
и си отиде на Дойчинови кладенци.
Кат си стомните налива,
налива и ги излива,
юнашка песен пееше.
- Пусти да останат тези стомни,
кога няма кой да ги напие;
пусти да останат тези китки,
кога няма кой да ги обере.
Отде я чули дочули,
Дойчиновите аргати,
те на Дойчина думаха:
- Ела, Дойчине, да видиш,
каква е девойка тук дошла
и юнашка песен пее.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014