* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше,
четири крака за четири хиляди.
Вечер си конче ковеше
със позлатени подкови
и посребрени накови,
сутрин му конче обосява.
Еленка, булка хубава,
тя си Момчила питаше:
- Момчиле, любе Момчиле,
правичко ще те попитам.
Где ходиш, любе Момчиле?
Вечер си конче ти ковеш,
сутрин ти конче обосяло.
Момчил на Еленка думаше:
- Аз ходя, Еленке, аз ходя
в Цариграда, града голяма,
в цар Костадинови дворове.
Той има дор три дъщери.
Хубава й, коя й хубава,
хубава й Мара гъркиня!
Любя я, Еленке, любя я,
нея за жена ще взема,
тебе вдовица ще оставя
с мъжка рожба на ръце
и друга, Еленке, на сърце.
Кат зачу Еленка тез думи,
излезе горе в стаята,
че взема бяла хартия
и още черно мастило.
На царя писмо написа:
"Царю ле, цар Костадине,
пусто ти останало царството,
царството, господарството,
кога не можеш да хванеш,
царю ле, Момчил войвода!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014