* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше,
четиритях крака за четири хиляди -
с позлатени подкови,
с позлатени цинкове.
Вечер си конче ковеше,
сутрин му конче обосява,
обосява конче, охромява.
Неговата булка Еленка,
тя на Момчила продума:
- Момчиле, млада гидийо,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми ти кажеш,
да не ме нещо излъжеш,
че ти знаеш, Момчиле,
с мене шега не бива!
Ти къде ходиш, Момчиле,
с твойто конче хранено,
вечер си ти конче ковеш,
сурин ти конче обосява,
обосява конче, охромява?
Момчил на Еленка продума:
- Като ме питаш, ще кажа,
няма да те излъжа.
Ази си ходя, Еленке,
в Цариграда голяма,
там съм залюбил, Еленке,
цар Костадиновата дъщеря,
любя я и ще я взема,
пък тебе, Еленке, ще изпъдя -
да ходиш клета вдовица
с мъжка рожба на сърце.
Еленка й жално дожаля,
че грабна бяла хартия,
че ситно писмо написа
до царя, цар Костадина.
Писмото пише, съдържа:
"Царю льо, цар Костадине,
опустяло ти й царството,
царството и везирството,
като не можеш да хванеш
Момчил си, млада гидия.
Той е залюбил твойта,
твойта най-малката дъщеря,
люби я и ще я вземе,
пък мене, царю, ще оставя
да ходя млада вдовица
със мъжка рожба на ръце!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014