|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
с позлатени подкови,
с посребрени каяри.
- Момчиле, любе Момчиле,
нещо ще те попитам,
правичка да ми кажеш.
Де къде ходиш Момчиле,
вечер си ковеш кончето
с позлатени подкови,
с посребрени каяри.
Сутрин ти конче обосяло,
обосяло конче, отъняло.
- Иринке, булка хубава,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Аз ходя, ходя, Иринке,
в Цариграда голяма,
в цар Костадинови палати.
Там съм си, Иринке, залюбил
една ми бяла гъркиня,
една ми Мара хубава.
Любя я и ще я взема,
а тебе млада оставя,
с мъжко дете на ръце,
а друго, любе, на сърце.
Кат зачу Еленка тез думи,
тя на Момчила говори:
- Стой, недей дума, Момчиле,
таз дума за мене ли й?
Табачка, Русенско (Ненов, Н. Табачка. Теренни материали и проучвания.
Русе, 2004, № 8.13).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|