* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
със позлатени подкови,
със посребени накове.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчила думаше:
­ Момчиле, либе Момчиле,
де ходиш, либе, де скиташ,
та се във дома не връщаш?
Защо ти конче запряло,
дали й от лошо гледане
или от много каране?
Момчил Еленка думаше:
­ Аз ходя, мъри, Еленке,
във царя, цар Костадина,
той има дор три дъщери,
аз любя, мъри, малката,
любя я и ще я взема.
Кат чу Еленка тез думи,
ситно си писмо написва:
"Царю ле, царю честити,
пусто ти остало царството,
царството и везирството,
дет не си Момчила залавяш.
Той ходи, царю, той люби
твоята малка дъщеря,
люби и ше я вземе.
Ти ще си жениш щерката
за женен мъж с две деца!"
Кат зачу царя тез думи,
той си заповед издаде,
из тяхното село голямо,
да си Момчила заловят.
Вси Момчила залавят,
залавят и го обесват.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014