* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
със позлатени подкови,
със насребрени надкове.
Вечер си конче ковеше,
сутрин се конче обосява,
обосява, още окуцява.
Момчиловата стопанка,
на име Еленка,
тя на Момчила продума:
- Де бре, Момчиле, Момчиле,
дя къдя ходиш, Момчиле,
със твойто конче хранено,
хранено, още алено,
че вечер си конче ти ковеш,
сутрин се конче обосява,
обосява, още окуцява?
Момчил Еленке продума:
- Еленке, любе Еленке,
щом ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа,
аз ходя, любе, аз ходя
долу ми, долу в Гърция,
там любя, любе, там любя
Мара ми бяла гъркиня,
на цар Константина сестра му,
любя я и ще я взема,
царството ще му отнема.
Кат зачу Еленка тез думи,
вземала, писмо написала,
и го до царя изпраща.
Царя си писмо получи,
получи, още прочита,
прочита, всичко разбира.
Писмото пише, нарежда:
"Царю льо, царю Константине,
опустяло да ти бъде царството,
като не можеш, царю, да хванеш
Момчила, страшен хайдутин.
Момчил всяка неделя,
в Гърция той иде,
у "Света Параскева" на църква
първом отива,
след това въз твойта сестра -
Мара бяла гъркиня,
люби я и ще я вземе,
царствата ще ти отнеме!"
Кат зачу царя тез думи,
в неделя рано той станал,
че си войската той събрал
и църквата "Света Параскева" оградил,
тъкмо когато Момчил бил във църква,
тъкмо се на Бога молеше.
Конче му, като видяло,
силно му конче изцвилило,
кога си Момчил излиза,
какво той да види -
войската църквата оградила.
Бързо си у църквата влезе,
като се на Бога помоли:
- Боже ле, Боже миличък,
ако ти ме избавиш,
много те моля, Боже,
гледай оттука да ме отървеш!
Като казал Момчил тез думи,
право се на конче хвърлил
и си конче той бутна,
църкви ограда прескочи,
търтило конче да бяга,
войската се след него спуснала.
Като си той отиде
до неговите двори подредени,
ясно се Момчил спровикна:
- Еленке, булка хубава,
Еленке, първо венчило,
хайде, Еленке, да излезеш,
портите да ми отвориш,
от гръцките войски да ме отървеш!
Еленка, като зачула,
тя се ясно провиква:
- Момчиле, любе Момчиле,
Бог да убие сестра ти,
че тя ма е мене здраво хванала
и ме е в дърво вързала,
не мога да се отвържа.
Момчил си всичко разбира
и се ясно спровиква:
- Марийке, сестро Марийке,
бързо, сестро, да отидеш
при мамини, сестро, сандъци,
бели платна да вземеш,
през ограда да ги преметнеш,
да може у платно аз хвана
и високи дувари да си аз мина.
Марийка се от вътре спровиква:
- Батко ле, батко Момчиле,
не мога, батко, да дода,
буля ми е здраво косите у дърво вързала,
не мога да се отърва.
Момчил Марийка продума:
- По-силно се, сестро, подръпни,
гледай косите си да отскубнеш.
Коси се ще покарат,
ала братец няма да имаш.
Като Марийка зачула,
силно се тя подръпнала,
че си косите отскубнала,
при майкини си сандъци отива,
бели си платна извадила
и ги през дувар преметнала.
Момчил се у платно той хванал,
Марийка е здраво дърпала,
но Момчиловата стопанка,
ножици от къщи грабнала
и към Марийка тичала:
- Чакай, зълво, къзъм Марийке,
аз да ти, буля, помогна,
батьо ти да издърпаме!
Тя не дърпаше, а с ножици платно отряза,
Момчил си на земя той паднал,
дето гръцките войски пристигат.
Момчила войвода залавят
и му главата отрязват,
тогаз си у двори увлизат,
че ги Еленка посрещна,
посрещна и гръцката войска нахрани,
и на цар Константина продума:
- Царю ле, царю Константине,
малко ли ти беше туй добро,
дет ти го, царю, аз сторих,
хайде сега двама с тебе да се вземем,
на тебе булка да стана!
Тогаз царят продумал:
- Я слушай, булка Еленке,
я му панталона донеси,
панталона, още и палтото,
да ги аз премеря,
ако на мене те станат,
тогаз ще те взема.
Отива Еленка, панталона донася,
като панталона обува,
панталонът му до врата стигнал,
облякъл му палтото,
палтото до коленете стигнало.
- Такъв юнак като погуби,
камо ли - каза, - и мене!
И си сабята извади
и на Еленка глава отряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014