* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче подковава
с позлатени подкови,
с посребрени накови.
Вечер си конче подковава,
сутрин конче обосяло.
Еленка, булка хубава,
тя си на Момчил думаше:
- Момчиле, първо венчило,
вечер си конче подковаваш,
сутрин ти конче обосяло,
къде си ходиш нощеска?
Момчил Еленка думаше:
- Любе Еленке, Еленке,
аз ходя, любе, аз ходя
в Цариграда голяма,
в цар Костадинови палати.
Той има, любе Еленке,
той има до две дъщери,
две дъщери, две хубавици.
Любим се, Еленке, любим се,
любим се и ще се вземем,
теб ще, Еленке, напусна.
Еленка нищо не рече,
тя си писмо писала,
до цар Костадина пратила:
"Царю ле, царю честити,
не е ли резил за тебе,
Момчил у вас да ходи,
твойте дъщери да люби?!"
Кога пак Момчил отишъл
в Цариграда голяма,
те си го него хванали
и му главата вземали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014