|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Коня коит Момчула войвода,
на вечер ми коня подковуват,
Тога велит Момчулица млада:
- А стопане, Момчула войвода!
Ке те прашам, право да ми кажеш,
к вечерина коня подковуваш,
на утрина коня с'обосуват.
Отговори Момчула войвода:
- Ель ме чуеш ти, моя невесто!
Лель ме прашаш, право ке ти кажам.
К вечерина коня подковувам,
на утрина кон се обосуват;
аз си ходям у Солуна града,
тамо любам Еврейка девойка.
Оттам ходям у град Белограда,
си я люба Мара Белоградска,
и пак ходям у Стамбула града,
любам цару Костадину сестра.
Бог да бие Момчулица млада!
Написала едно парче книга,
го допрати во Стамбула града,
на онега царя Костадина:
"Харам ти била твоята живот!
Момчула ми твоя сестра любит.
Чуй мене, цару Костадине!
Со юнашство Момчула не хващаш.
Кога ходит Манастира града,
обичаят без оружье ходит,
мало нещо ти си пособери
и отбери три хиляда-мина;
да си станеш рано во събота,
да си стигниш бърго во неделя,
ке си бидит в църква на закона."
Що ми рече царя Костадина:
- Кефпе едно Момчула войвода!
Та ми собра три хиляда-мина,
та си вявит тая бърза коня,
Право теглит в града Манастира,
си достигна на църква изпущанье,
си излегвит светот от църквата.
А що беше Момчула войвода!
Той си явна своя бърза коня,
па излезе от град Манастира.
На Момчула коня се затресе
и Момчула коню му велеше:
- Ой ти, коню, ой ти, добър коню!
Вака други път не си сторило.
Тога коня му се отговори:
- Бог да биет нашата стопанка,
да не сторит некоя превара.
На Момчула тогай му текнало;
ми с' опули по бели друмои;
се задале мъгли и правои,
г'обколисват люгье оружени.
И пак коня нему говореше:
- Ти, стопане, юнак и аз юнак,
качи ми се на мои рамена,
па влези ми в царюва ордия,
ако нещо пусат си немаме,
како Господ нас ке поможит.
Дупна коня како силен ветър,
ми разцепи юнак све ордия,
ми дотърча до камни дворои;
вити порти биле затворени.
Я догледа своя мила сестра,
па йе викат, що глас той ми имат:
- Бърго, мила сестро, отвори ми,
да си вземам моето оружье,
да изтепам тие копилиня!
- Ейди, брате, мои мили брате!
Бог да биет твоя жена млада!
Тая мене, кога я си спиех,
ми смолиса моя руса коса,
ми засмоли на овье диреци.
- Търгай сестро, друга ке порастит,
защо мие оба загинафме.
И сестра му яко се разлюти,
кало търгна от диреци коса,
на диреци перче останало.
Си дотърча шарен нейзин ковчег,
си извади триста лакти платно,
преку дзидье платно го прехвърли.
Се зафати за белото платно,
ми го търгат неговата сестра:
- Търгай, сестро, ако Бог поможит,
ак' поможит да си откиниме,
нейзе майка ке я разплачеме.
Бог да биет Момчулица млада!
Си извади ноже от пазуа
и пресече триста лакти платно;
и си падна юнак зад дворои,
снага му се тога преврушила,
ръце, нозе, глава изкършиле.
Си достигна царе Костадине,
па седна на свилени постели,
йе говорит Момчулице младе:
- Ой невесто, Момчулице млада!
Донеси ми Момчулова руба,
на Великден коя облеквеше.
Си отвори шарени ковчедзи,
си извади свила и кадифе,
си извади самура калпака.
Кога царов на глава го клаат,
на рамена калпак му легнало,
на калпака триста драма злато.
- Още Момчула що ми имаше!
Му извади Момчулови скорни.
Кога царот скорни 'и видело,
двете нозе царот 'и пикнало
и обете нозе 'и созеде.
Тогай царот ми се зачудило,
такоф добър юнак що загина.
Тогай викна на своите люгье:
- Фатете а Момчулица млада,
що предаде свойот стопана,
кренете а и запретайте а,
закопайте а дури до колена,
намачкайте лоя и катрана,
огън дайте от русите коси,
изгорите ваква биханиа.
Я запалие и се изгори
и се стори мъгли и правои.
Изговори Момчулова сестра:
- А честити, цару Костадине!
Опули се в мене окаена,
како брата я да си прежалам!
Гледай църни кървой от главава;
мене не йе брига за косата,
мене не йе брига от болята,
бар ни живот я не си я сакам,
тук' си тъжам мои мили братя,
що загина от недугова жена.
Си я зеде неговата сестра
цар Костадин и йе говореше:
- Право имаш, хубаво девойко!
Кой как солит, така ке си съркат,
кой как чинит, така ке си наит;
биди жива и разговори се,
друга коса, девойко, ке никнит.
Со себе си зеде лична мома,
я отнесе у своите дворье.
Струга - Македония (Миладиновци, № 105; =Ангелов-Вакарелски,
Трем, № 10 - "Момчил войвода, жена му и сестра му"; =БНТ 1, с. 101-105
- "Момчула войвода и цар Костадин"; =БНПП 1, с. 396 - "Момчула
войвода"). Струга - по Стоилов.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|