* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
с позлатени налове
и посребрени каяри.
Вечер го Момчил ковеше,
сутрин му конче босее,
босее конче, хромее.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчила думаше:
- Момчиле, либе Момчиле,
нещичко ще те попитам,
право ми кажи, не лъжи.
Де ходиш, любе Момчиле?
Момчил Еленке думаше:
- Аз ходя, любе, в Цариград,
в Цариградските палати;
там съм, Еленке, залюбил
Мара ми бяла гъркиня,
любя я, Еленке, любя я,
и нея искам да взема,
пък тебе ще да оставя
с мъжко дете на ръце,
и друго, Еленке, на сърце!
Еленка й жалба дожаля,
че взема, писмо написа
до Цариградските палати,
до самия цар Костадин.
Писмото пише, говори:
"Царю ле, цар Костадине,
опустяло ти е царството,
царството и господарството,
кога не можеш да хванеш
Момчил ми, първо венчило,
че той е, царю, залюбил
твоята малка дъщеря,
Мара ми, бяла гъркиня -
люби я и ще я вземе,
пък мене ще да остави!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014