* * *

Убийството на Момчил юнак

Бог да бие Момчила юнака,
що ми кара коня лястовица
и ми води либе убавица!
Ако има коня лястовица,
ако води либе убавица,
ако води дома да му седи.
А он чести на пазар та ходи,
кога ходи защо либе води?
Шетнала се Момчилица млада,
шетнала се из Стамбола града.
Уж купуе свила и коприна,
она реди стамболска чаршия,
та я гледат паши и бегове.
Съгледа я паша Евлаина
и на нея потийом говори:
- Таком Бога, гиздава девойкьо,
я се кажи от коя си рода?
- Я не съм си гиздава девойкя,
туку съм си Момчилица млада!
- Таком Бога, Момчилица млада,
ти можеш ли Момчил да погубиш,
та да дойдеш мене да залюбиш?
- Я не мога Момчил да погубя,
нито мога него да отровя.
Он си има една стара майкя
и си има една мила сестра.
Сестра готви, майкя обияжда,
а мене ме тамо не пущая.
Ала слушай, що щем да ти кажем.
Кога дойде ден ми свети Гьоргя,
Момчил ходи на Ела планина,
лов да лови сура еленина,
да го коли курбан на Гергьовден.
Ти собери тая силна войска,
па си ойди, та него погуби,
па си дойди мене да залюбиш!
Ка ми дошло ден ми Свети Гьоргя,
Бог да бие Момчилово либе,
девет годин за Момчил от ка е
она не е при него влезнала,
она не е Момчила питала,
у що му е неговата сила.
Са влезнала и чудо сторила,
на Момчила потийом говори:
- Хвала тебе, мое пръвньо либе,
девет годин за мене отка си
не си, либе, на мене казало
у що ти е тая силна сила?!
- Таком Бога, мое пръвньо либе,
сила ми е у враното конче,
що го чува сестра Ефросия.
Зоб го зоби сос бела белия,
вода пои вино тройгодско.
Поглади го от левата страна,
оно пущи крила до земята,
а она ги с коприна пребрише.
- Леле, либе, Момчиле юначе,
тая вечер я кон че ти гледам!
Па увлезна у хладни яхъри,
па увлезна и чудо направи -
зоб го зоби пуздер тройогодски,
вода пои помия от ръце.
Поглади го от левата страна,
оно спущи крила до земята,
а она ги с борина изгоре.
Очите му с катран залепила,
у копита клинци му набила,
сабята му с туткал залепила,
пушката му с олово пълнила.
Па отишла, та Момчила буди:
- Вдиг се, вдиг се, Момчиле юначе,
вдиг се, вдиг се, да би се не вдигнал!
Си юнаци у гора ойдоха,
а ти лежиш у мека дюшека!
А Момчил й така отговаря:
- Леле, либе, Момчилице млада,
я не смея у планина д' ида.
Я съм, либе, лош сън сънувало:
у планина мъгла попаднала,
у мъглата една люта змия,
една змия със три люти глави.
С една глава очи ми изяде,
с друга глава уста ми изяде,
с трета глава сърце ми изяде!
- Хвала тебе, Момчиле юначе,
иди, либе, на Ела планина,
сънок ти е много хаирлия.
Това що е змия тройоглава,
това си е елен тригодишен.
Тизе, либе, с очи че го видиш,
тизе, либе, с уста че го ядеш,
и у сърце, леле, че го спущаш!
Полъга го, Бог да я убие,
та ми ойде на Ела планина,
у планина тая силна войска,
подгони го и че го погуби.
Сабля вади, сабля се не вади,
пушка пуни, пушка се не пущи,
коня кара, коня му не ходи.
От жалби му коня продумало:
- Хвала тебе, Момчиле юначе,
Бог да бие твое пръвньо либе,
това чудо она направила:
зоб ме зоби пуздер тройогодски,
вода пои помия от ръце,
крила ми е с борина горила,
очите ми с катран залепила,
у копита клинци ми набила,
сабята ти с туткал залепила,
пушката ти с олово пълнила.
Но ме ритни от левата страна
да си видим майчиното млеко -
ега можем тебе жив да спаса!
Па го ритна Момчил добър юнак,
та му чижма у кърви утана,
та си виде неговата коня,
та си виде майчиното млеко,
тогай литна над Ела планина.
Едвам стигна Момчил пред дворове,
едвам стигна и му коня падна.
А що беше Момчилица млада,
сите врати она затворила,
та не може Момчил да увлезне.
Дума дума Момчил добър юнак:
- Леле, сестро, леле, Ефросийо,
я увлезни шарена одая,
та изнеси платно кенарлия,
та го вържи за кула висока,
ега мога живо да се спаса!
- Леле, брате, Момчиле юначе,
Бог да бие твое пръвньо либе,
девет годин за тебе от ка е,
она мене коса не е сплела.
Са ме мене, брате, излъгала,
та ми коса у дувар заплела.
- Дърпай, сестро, коса че израсне,
само браток нема да си найдеш!
Па дръпнала сестра Ефросия,
та изскубла дванайсе плитки,
та е дувар от земня разтресла.
Та извади платно кенарлия,
що е било деветдесет лакти,
па го върза за кула висока,
та се Момчил по него покачи.
Тъкмо Момчил на дувар да стъпи,
излезнала Момчилица млада,
та пресекла платно кенарлия,
падна Момчил на църната земня,
настигна го тая силна войска.
Дума дума Момчил добър юнак:
- Хвала тебе, пашо Евлаино,
ка увлезнеш у мои дворове,
да поискаш от моето либе,
да ти даде военно оружло,
ега можеш у бой да го скинеш!
Па извади паша Евлаина,
па извади тая остра сабля,
та отсече Момчилова глава.
А що беше Момчилица млада
сите врати тогай отворила,
цела войска она подслонила.
Дума дума паша Евлаина: -
- Хвала тебе, Момчилово либе,
я изнеси Момчилово рухо,
та да видим какъв юнак беше!
Ка изнела Момчилови калпак,
та го тури паша Евлаина,
цел се оно у калпак закрило.
Ка обуло Момчилови чижми,
две е нозе у една турило,
още толко место останало.
Па й дума оно, проговаря:
- Хвала тебе, Момчилово либе,
по ли искаш свекя да ми светиш,
или искаш слуга да ми служиш?
- Хвала тебе, пашо Евлаино,
у слугинство нещо че ти сбъркам,
я по искам свекя да ти бъдем!
Па я хвана паша Евлаина,
намаза я сос катран и восък,
запали я на равни дворове.
Она гори, на него се моли:
- Хвала тебе, пашо Евлаино,
съжали ме за русата коса!
- Нека гори, пуста да остане,
ти погуби Момчила юнака,
що ми беше юнак над юнаци,
а мене чеш, бре, ден до пладнина!
Па си взема Момчилова сестра,
да му роди юнак кат Момчила.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014