* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
със позлатени подкови,
със посребрени мохове.
Вечер си конче ковеше,
сутрин му конче обосява.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчила думаше:
- Момчиле, първа пръвнино,
Момчиле, първо венчило,
нещичко ще те попитам,
правичко да отговориш.
Накъде ходиш ти вечер,
че ти кончето обосява,
обосява, още разкуцява?
Момчил на Еленка думаше:
- Еленке, първа пръвнино,
Еленке, първо венчило,
ти кат ме питаш, да кажа,
да кажа, да не те лъжа.
Аз ходя, Еленке, аз ходя,
у Цариграда голяма,
у цар Костадинови дворове.
Той има, Еленке, той има
дор девет дъщери хубави,
аз любя, Еленке, едната,
хубава Мара гъркиня,
любя я и ще я взема,
тебе, Еленке, ще оставя
със мъжка рожба в ръцете!
Еленка й много докривя,
докривя, още домъчня,
взема си бяла хартия,
черно си слово написа:
"Царю ле, цар Костадине,
опустяло ти царството,
ако не хванеш Момчила!"
Царя си писмо получи,
получи и го прочете,
и на гавази думаше:
- Гавази, мои ратаи,
таз вечер стража пазете
и си Момчила хванете!
Тогаз са стража пазили.
Докат Момчила хванали,
шестдесет души паднали,
докат му ръце вързали,
още шестдесет паднали,
докат му глава отрязали,
сам бюлю башията паднал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014