* * *

Убийството на Момчил юнак

Петрана дума Момчила:
- Любе Момчиле, Момчиле,
стават девет години,
как сме се с тебе събрали,
не съм те, любе, питала
за нашето конче хранено,
хранено, та не яздено.
Вечер коне ковеме,
сутрин коне обосяват,
какви са тия налбанти?
Момчил Петкана продума:
- Като ме питаш, Петкано,
правичко ще ти разправя.
За нашето конче хранено,
хранено, та не яздено,
той си налове събаря,
по нашите мермер камъни.
- Лъжи, Момчиле, кого щеш,
мене не можеш излъга!
Сутрин коня го зобах,
коне ми хитро разправи,
че ти си ходел, любе ле,
в София, града голяма,
при Мара, бяла гражданка,
и при цар Костадинова сестра Еленка!
Петрана, булка хубава,
писала бяла книга
и я на царя изпрати:
"Язък ти, царьо, язък ти,
на твойто, царьо, богатство,
дето е Момчил залюбил,
сестра ти, Еленка,
и Мара, бяла гражданка!"
Момчил Петрана думаше:
- Любе Петрано, Петрано,
я ми сабята наостри,
и ми кончето оседлай,
и ми пушката напълни.
Мър, аз ще, любе, да ида
в София, града голяма,
в София, в бяла черкова,
свещица да си запаля,
на Бога да се помоля.
Петрана, любе Момчилово,
сабята с катран намаза,
пушката с пясък напълни,
конюм колане заряза,
заряза, не ги доразя.
Ага ми Момчил отиде,
в София, града голяма,
в София, в бяла черкова,
ага стълбище прекрачи,
дясно му око поигра,
кървава сълза спуснало.
Той си се чудом, почуди:
- Боже ле, мили Боже ле,
дали е за зло или за добро?...
Ага от черквата излезе,
черквата обиколена
с царюва, тежка потеря.
Ага се със сабя захвана,
сабята катран намазана.
Ага се с пушка захвана,
пушката му с пясък напълнена.
Ага си конче разигра,
конюм колане рязани.
Момчил на конче продума:
- Конче ле, мое хранено,
от много си ме бели отървал,
можеш ли, конче, отърва
от тая беля голяма?
- Държи се здраво, Момчиле!
Че си се конче разигра.
С ноги калдъръм чупи,
със дихание прозорци кърти,
така от потеря избяга.
Га се вкъщи завърна,
любе му Петрана порти заключила,
а сестра му за дирек завързала.
Момчил на Петрана порука:
- Любе Петрано, Петранке,
ела ми порти отвори!
Петрана порти не отваря.
Момчил на сестра си порока:
- Сестро Тодоро, Тодорке,
ела ми порти отвори!
Тодорка дума Момчила:
- Не мога, брайно, да дойда,
коса ми е за дирек вързана.
- Стръскай се, сестро, стръскай се,
я, дирека да се изкърти,
я, коса да се измъкне!
Не се дирек изкърти,
най се коса измъкна.
Тодорка порти отключи,
Петрана порти заключи.
Тогаз Момчил Тодорки продума:
- Донеси платно ленено,
ленено и копринено,
и го през порти прехвърли,
та по платно да се изкача.
Тодорка платно прехвърли,
Петрана платно отряза
с остри влашки ножици.
Потеря тогаз пристигна,
пред порти Момчила погуби.
Петрана сложила трапеза,
за Момчилова душа да ядат.
Га са яли и пили,
Петрана пред всички продума:
- Комуто дрехи уйдисат,
него за любе да залюбя!
Започнали да ги обличат.
От единия крачол влизали,
от другия - излизали.
Калпакът толку бил голям,
че три дни дъжд да лети,
няма да може да ги намокри.
Тогаз тия рекли:
- Момчил такъв юнак е бил,
че го Петрана погуби,
та на нас ли да опрости?
Тогаз я с катран намазали
и я кат свещ изгорили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014