* * *

Убийството на Момчил юнак

(...)
"Мара е бяла гъркиня,
люби я царю, лъже я,
лъже я и ще я вземе.
Момчил си има невяста
и дор две ми дребни дечица."
Царя си писмо получи,
получи и го прочете,
и на гавази думаше:
- Ой ви вази, сербез гавази,
бързо конете изкарайте,
бързо кушия пуснете,
вий да си Момчил стигнете,
и да си му главата отрежете,
и да го при мен донесете.
Гавази коне изкараха,
дълга кушия пуснаха
и си Момчила стигнаха,
и му главата отрязаха,
и се назад повърнаха,
и го при царя занесоха.
Като във двора увлезли,
царюви двори светнали.
Чуди се царя, мае се,
какъв е бил тоз Момчил,
и на гавази думаше:
- Вий, като го видяхте,
че е толкоз хубав,
защо му глава отрязохте,
а не го жив доведохте?!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014