* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше,
със позлатени налове,
със посребрени мъхове.
Вечер го Момчил ковеше,
сутрин го Момчил обосяваше.
Еленка по двор ходеше,
бели си ръце кършеше
и на Момчила думаше:
- Момчиле, пръвно пръвнило,
вечер си кончето ковеш,
сутрин го, Момчиле, обосяваш.
Къде ходиш, Момчиле, Момчиле?
Той на Еленка думаше:
- Аз ходя, Еленке, аз ходя,
в цар Костадинови двори
и люба неговата дъщеря -
Мара, бяла гъркиня.
Либя я, Еленке, либя я,
лъжа я, и ще я взема.
Еленка по двор ходеше.
Чуди се Еленка, мае се,
какво да прави, да стори,
как да си хабер проводи,
на царя, на цар Костадин.
Че взема Еленка, написа,
кратко си писмо написа,
писмото пише, говори:
"Царю ле, цар Костадине,
язък ти, царю, за царството,
за твойте сербез гавази -
не могат Момчила да хванат!
Станало е вече три години,
откакто е Момчил заидвал,
във твойте, царю, дворове,
и люби твойта дъщеря."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014