* * *

Убийството на Момчил юнак

Често чести млад Момчил войвода,
често чести на нови пазари
и си води свое първо либе.
Ако иде, ако либе води,
а си либе не наглежда!
Момчил пие вино тригодишно,
либе само по чаршию шета,
насреча му Крали Вукашина
весел ходи, на широко гледа,
от далеко дума на невесту:
- Добра среча, бре, лепа девойкьо.
Одека си, моме, и чия си?
Проговара Момчилово любе:
- Дал Бог добро, непознат юначе.
Не съм мома, нело съм невеста -
първо либе Момчилу юнаку.
Проговара краля Вукашина:
- Вала тебе, Момчилице млада,
айде отруй Момчила юнака,
пай залюби краля Вукашина!
Тува че си Момчилица млада,
а при мене че будеш кралица.
Че те водим у мой дворове,
че ти правим свила бело рухо,
та да шеташ по широки двори,
че ти ценим девет слуге,
све наокол че ти поле държу,
да не би се рухо упрашило.
Проговара Момчилово любе:
- Вала тебе, крале Вукашине,
я не могу ньега да отруем.
Он си има едну стару майкю
и си има едну младу сестру,
що му готву ручък и вечеру,
напред ручну, па нему даваю,
та не могу нега да отруем.
Но ти збери стоилядну войску,
изведи ги у гору зелену,
та си чекай Момчила юнака.
Момчил юнак текъв нает има -
он не колье на Джурджовден яре,
ни си колье яре, ни па ягне,
ноло яхне своя добра коня,
та излезне по диваго лова,
та си лови пловке златокрилке
и елене, и клете кошути.
Тъгай я че лъсно Момчил да издадем.
Тава продумали и се разделили.
Либе ойде у хладне механе,
та си ока Момчила юнака:
- Айде, стани, Момчиле юначе,
да идемо дома на дворове,
да видимо нашу стару майкю,
дали ни е вечеру готвила.
Стану Момчил на ногье юначке,
та си пойде дома да си иде...
Ка е било другуту неделю,
краля ойде на свой дворове
и си събрал стоилядну войску,
и отишъл у гору зелену,
та си чека млад Момчил войводу.
А що беше Момчилово любе,
разплете си свое русе косе,
пай си ходи по равни дворове,
по дворове ходи, беле руке кърши.
Съгледа ю млад Момчил войвода
и си пита Момчилицу младу:
- Що ми, любе, по дворове шеташ,
по дворове шеташ, дребни сълзе рониш?
Дали немаш гердан за носене,
ели немаш слано за едене,
ели немаш благо за пиене,
ели ти е момче неволяшно?
Проговара Момчилово любе:
- Ей, Момчиле, да мой мили войно,
истина си юнак над юнаци,
що по равно на тебе си нема,
ама в мене доверие си немаш
да ти справим твоя добра коня,
да подострим твою остру саблю,
да те пратим у диваго лова,
та и мене курбан да донесеш,
па че ние заедно едемо.
Се сестра ти коня посправуе,
а у мене доверие немаш.
Проговара млад Момчил войвода:
- Легай, сестро, у меки дюшеци,
мене немой коня да ми справляш,
мене либе коня че ми справи!
Легнуше си у меки дюшеци.
Бог да бие Момчилово любе,
де увлезе у хладни яхъри,
та изведе Момчилова коня,
изведе га през равни дворове,
соблече га голо-голишаво
и га върза за дърво ябленово.
Ка е било ночи полуночи,
и конят е младо настинуло,
та е крила доземи спущило.
Бог да бие Момчилово любе,
увзела е тия остри ножици,
та истригла криле до рамена,
що остало, под колан турила.
Пай си ойде пред хладне одае,
та си ока Момчила юнака:
- Айде, стани, мой мили юначе,
яйде стани, у лова да идеш,
сви твой другаре у лова ойдоше,
а ние смо сиде от лова остили!
А Момчил си на либе говори:
- Клето да си, мое първо либе,
защо си ме мене разбудило?
Сега я бе у гору зелену,
насречу ми - до три люте змие;
я две уби, третата ме клюцну -
ухапа ме за деснуту руку.
Колко ми е рука утърнела!
Повърну се Момчилово любе,
та съсипа тее дробне сълзе:
- Нечем дънъс на лова да идеш!
Постояла малко, помислила,
после се е млада повърнула,
та Момчилу потийо говори:
- Ей, Момчиле, да мой мили войно,
я разгледай книгье съновничне,
що ти пише за твои сънища -
ка увлезнеш у гору зелену,
че излезну три сури елена,
два елена ти че да убиеш,
най-големият тебе че избяга,
та че твое сърце да отнесе...
Момчил рипну на ногье юначне,
па си ока девет братовчеда:
- Стайте, деца, у лов да идемо!
Изрипаше девет братовчеда,
тъмно беше, нищо не видоше,
наяяше ньини вредни кони,
излезоше из равни дворове.
А що беше Момчилица млада,
оведнъга е порте затворила,
заклопила с девет катанице,
па излъга неговуту сестру:
- Ела, зълво, да оплетем твое русе косе!
Па е сплела нейне русе косе
и ю върза за железън дирек.
Излъгала нему стару майкю:
- Ела, мале, ручкове да готвиш!
Увела е майкю у хладне одае
и заключи с девет катанице...
Ки увлезли у гору зелену,
излетела стоилядна войска,
налетела Момчила юнака.
Он си тръже саблю из канию -
саблята му с туткал напунета,
напунета с туткал и олова -
саблю тегли, сабля се не вади!
Легну конче на землю църницу,
а Момчил си на конче говори:
- Бог те убил, конче крилатице!
Ти без нищо у небеса летиш,
са си легну на църнуту землю!
Каил ли си, я млад да погинем?
Тъгай му е конче разправило:
- Ей, Момчиле, мой ти господару,
Бог да бие твое първо либе!
Ка е било сночка по вечеру,
изведе ме из хладни яхъри,
та ме върза задърво ябленово,
та ка беше ночи полуночи,
я съм, богме, младо настинуло,
та съм крила доземи спущило,
она увзе ой пусти ножици,
та остриже крила до рамена.
Слезни мене от рамена,
та си бегай до равни дворове,
ега би се за двор докачило.
Слезну юнак, на ногье побегну,
та отиде дома до дворове,
па си ока свою стару майкю:
- Вала, мамо, моя мила мамо,
я отвори тее тежке порте,
ега могу с душу да останем!
Майка ока низ куле високе:
- Вала, сине, Момчиле юначе,
клето било твое първо либе!
Излъга ме ручък да ти готвим,
та ме, сине, у кулу затвори,
та не можем, сине, да излезнем!
Момчил ока неговуту сестру:
- Скоро, бърже, моя мила сестро!
Я отвори тее тежке порте,
ега можем с душу да останем!
Сестра ока из равни дворове:
- Вала, брате, Момчиле юначе,
Бог да бие твое първо либе!
Излъга ме косе да ми плете,
та ме върза за железън дирек!
Проговара млад Момчил войвода:
- Тегли, сестро, та косу изскуби!
Твое косе пай че ти порасту,
а па брата нема да си видиш!
Тегли сестра, та косу изскубе.
Окна Момчил коли колко може:
- Я увлезни, моя мила сестро,
я увлезни у одае беле,
та отвори шарени ковчедзи,
та изнеси платно бубучарно,
та га върли през железне порте,
ега би се за платно ватило,
ега би си с душу остало!
Отърчала у одае беле,
та изнела трубу платно,
върлила га през порте железне.
Бог да бие Момчилово любе,
увзела е той пусти ножици,
та пресече бело платно.
Юнак паде доле на земюту,
а пристиже стоилядна войска.
Момчил си се на юнаци моли:
- Бре, чекайте, не ме погубуйте!
Вала тебе, крале Вукашине,
почекай ме едън сахат време!
Заповядай на моето първо либе
да отвори мой равни двори,
само либе с очи да си видим,
после веднъг главу ми отсечи.
Веднъг заповяда крале Вукашина,
и она е порте отворила,
наувлезе стоилядна войска.
Проговара ой Момчил войвода:
- Вала тебе, крале Вукашине,
заповедай на моето либе
да изнесе мое свилно рухо,
що обличим на дън на Великден.
Заповеда крале Вукашина,
та изнесе Момчилово любе,
та изнесе Момчилица млада,
облече га краля Вукашина,
два се метра поземи влачило.
Помоли се млад Момчил войвода:
- Заповедай на моето либе
да изнесе капу самурлию,
само капу на тебе да видим.
Заповеда краля Вукашина,
изнесе ю Момчилово любе,
турило ю крале Вукашина,
капа полупила главу до рамена.
Помоли се млад Момчил войвода:
- Заповедай на моето либе
да изнесе двете мое чижме,
само тебе у чижме да видим.
Заповеда краля Вукашина,
изнесе ги Момчилово либе,
обул ги краля Вукашина -
двете ногье у едну е турил,
пай си има место ощ' за едну.
Пай говори ой Момчил войвода:
- Чуеш, крале, що че ти се молим.
Да си тръгнеш саблю от мегдана,
съсечи ю на няколко дела,
съсечи си мое първо либе,
па си узни мою милу сестру.
Нали видиш, кьикъв я юнак съм,
и пай мене тая кучка ме излъга,
а па тебе нема три дни да те държи
и тебе че те издаде!
Тръгнал краля саблю от мегдана,
та съсече Момчилово любе
и отведе младу Ефросиму.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014