* * *

Убийството на Момчил юнак

Честом чести Момчил добър юнак,
честом чести на Нова пазара.
Аку чести, защо либе води?
Шетнали се низ тевна чаршия,
согледа ги бано Вукашина,
па на либе потийо говори:
- Хвала тебе, Момчилово либе,
у Момчила се у свила ходиш,
моя да си, у сърма че ходиш!
Проговори Момчилово либе:
- Хвала тебе, бану Вукашине,
аку можеш Момчил да погубиш,
я чем тебе за либе да вземем!
И он си е дума повърнало:
- Я чем Момчил лесно да погубим,
да го пратиш утре отзарана,
да го пратиш у гора на лова!
Я чем тамо Момчил да погубим!
Кога било заран отзарана,
рано либе Момчил окаше:
- Стани, Момчил, да би да не станеш!
Са дружина на лова ойдоха.
И он си е тогай, бре, станало,
та си справи коня Шаренога,
та си ойде у гора на лова.
Упази го бано Вукашино,
упази го със три иляд души.
Па си Момчил на коня думаше:
- Бегай, конче, какво ти бегаше,
че чем азе сега да погинем!
А коня му потийо говори:
- Хвала тебе, Момчиле юначе,
клето да е твое пръвньо либе,
крила ми е з'борно опърлило
и под крила рани отворило,
та не можем азе да си летим.
Едва си е з' душа долетело,
долетело до Момчилово кале.
Та па Момчил на сестри говори:
- Стани, сестро, порти ми отвори!
А сестра му потийо говори:
- Леле, брате, Момчиле юначе,
клето да е твое пръвньо либе,
коси ми е за дирек везало,
та не можем, боме, да си станем!
А Момчил си потийо говори:
- Тегли, сестро, та коси изкубй!
Коси па че да ти израста,
алй брата не мбш да си найдеш!
И она е коси, бре, изкубала
да отвори нему бели порти,
а порти са със калай запоени,
та не може порти да отвори.
Изнела е това бело платно,
та си хвърли платно преком кале,
ега може по платно да мине.
И он се е тамън покачило,
па притърча нему пръвньо либе,
да притъргне това бело платно,
пресече си платно със ножици.
Паднало си Момчил добър юнак,
паднало си одвън при калето.
Достигна го краля Вукашина
и погуби Момчила юнака,
па си взема Момчилово любе.
Па говори краля Вукашина:
- Бога тебе, Момчилово либе,
я изнеси Момчилова кожух
да загърнем да ли ми е таман?
Ка загърни краля Вукашина,
ка загърна Момчилова кожух,
три дни далек поземи се влачи.
Проговори криля Вукашина:
- Бог те било, Момчилово либе,
ти каков си, бре, юнак издало,
а менека що че да помислиш?
Па извади криля Вукашина,
извадил е сабля на зглабове,
та погуби Момчилово либе,
та си зема Момчилова сестра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014