* * *

Убийството на Момчил юнак

Бог да бие Момчила юнака,
оти чести на Нова пазара -
ако чести, защо либе води?
Шетнало се Момчилово либе,
шетнало се уз нови пазари,
сретнала е краля Петрушина,
па говори краля Петрушина:
- Добра среща, Момчилово либе.
Отговори Момчилово либе:
- Дал Бог добро, кралю Петрушине.
Отговара краля Петрушина:
- Хвала тебе, Момчилово либе,
у Момчила се у свила ходиш,
моя да си, у сърма би била.
Отговара Момчилово либе:
- Ако можеш Момчил да погубиш,
азе тебе за либе че вземам.
Проговори краля Петрушина:
- Хвала тебе, Момчилово либе,
ако можеш Момчил да издадеш,
да издадеш, да си го погубим.
Отговара Момчилово либе:
- Че издадем, да оти не можем.
Отговара краля Петрушина:
- Хвала тебе, Момчилово либе,
че подраним рано отзарана,
та че идем у дивога лова
да си ловим тая дива лова,
дива лова, шати златокрили.
Ти го прати със мене да иде,
и он д'йиде лова да си лови,
ега можем да си го погубим.
Ка йе било вечер до вечера,
Бог да бие Момчилово либе,
никак не йе у яхър увлезло,
с'а увлезна и пакост направи,
на коня му крила опърлило,
под крила му рани разранило
и рани му с катран намазала,
и сабля му с калай запоила.
Ка йе било рано отзарана,
па си ока Момчилово либе:
- Вдиг се, вдиг се, Момчиле юначе,
вдиг се, вдиг се, да би се не вдигнал,
сви юнаци у лова ойдоха,
а ти лежиш у мека дюшека.
Стана Момчил низ меки дюшеци,
та изведе коня низ яхъре,
та постегна коня крилатого
и забрънчи сабля димиския,
па си яхна коня крилатого,
па си гони сговорни дружина,
па ги гони, та па да ги стигне.
Па си стигна краля Петрушина,
па го стигна Момчил добър юнак.
Проговори краля Петрушина:
- Хвала вамо, сговорни дружина,
не ловете тая дива лова,
нел хванете Момчила юнака,
хванете го, да го погубиме.
Събраха се сговорни дружина,
да си хвана Момчила юнака.
Дочул си йе Момчил добър юнак,
па побегна назад по друмове,
та си бега по равни друмове,
па на коня потийо говори:
- Литни, коньо, да би да не литнеш,
с'а чем младо азе да погинем.
А коньо си на Момчила дума:
- Хвала тебе, Момчиле юначе,
я чем тебе до кале утекти,
ама ти йе кале затворено.
Бог да бие твойе пръвньо либе,
никак не йе у яхър увлезло,
с'а увлезна и пакост направи -
изгори ми тия леки крила
и под крила рана ми разрани,
и ми рани със катран намаза,
твоя сабля със калай запои.
Коня му йе до кале утекъл,
кога прийде на негови двори,
па си ока Момчил добър юнак:
- Хвала тебе, сестро Ангелино,
стани, сестро, порти ми отвори.
Отговара нему мила сестра:
- Леле, брате, Момчиле юначе,
Бог да бие твойе пръвньо либе,
излъга ме мене да си плете,
та ми коси за дирек запои,
та не можем, брате, да си станем.
Отговара Момчил добър юнак:
- Тегли, сестро, та коси оскуби,
коси, сестро, па че ти пораста,
мила брата нигде не че найдеш.
Търгнала йе Момчилова сестра,
търгнала йе, та коси оскублa,
па увлезна у хладни зевници
та изнесе деветдесет лахти,
деветдесет лахти бело платно;
та_ превърли през високо кале
и Момчил се по платно хванало,
вече Момчил навръх да излезне,
да излезне, у двори да рипне.
Бог да бие Момчилово либе,
пристигнало Момчилово либе,
пресекло йе това бело платно
и Момчил си от надвор наднало
и пристигна краля Петрушина.
Тогай търгна Момчил добър юнак,
търгнал си йе сабля димиския,
сабля тегли, сабля се не вади.
Проговори Момчил добър юнак:
- Хвала тебе, кральо Петрушине,
нели тизе мене че погубиш,
да погубиш мойе пръвньо либе,
да залюбиш моя мила сестра.
Погуби си Момчила юнака,
па увлезна у равни дворове,
увлезна си краля Петрушина,
па се качи на високи чардак.
Па си дума краля Петрушина:
- Хвала тебе, Момчилово либе,
я изнеси Момчилови чизми
да обуйем дали тамън че са.
Ка изнесе Момчилово либе,
ка изнесе Момчилови чизми,
ка ги везе краля Петрушина
да обуйе Момчилови чизми,
двете нозе у едната турил,
па не могъл чизма да изпълни.
Па си дума краля Петрушина:
- Хвала тебе, Момчилово либе,
я донеси Момчилови кожух,
да облечем дали тамън че йе.
Ка облече Момчилови кожух,
два аршине поземи повлече.
Па си дума краля Петрушина:
- Хвала тебе, Момчилово либе,
я донеси Момчилови калпак,
да го турим дали тамън че йе.
Ка си тури Момчилови калпак,
калпак му се на рамена опре.
Проговори краля Петрушина:
- Бог те било, Момчилово либе,
та издаде най-болье юнака,
та мене ли добро че помислиш.
Па погуби Момчилово либе
и залюби Момчилова сестра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014