* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
с позлатени подкови,
с посребрени гвоздеи.
Вечер си конче ковеше,
сутрин му конче обосява,
обосява конче, охромява.
Еленка дума Момчила:
- Момчиле, първо венчило,
чудя се, Момчиле, мая се,
вечер си конче ковеше,
сутрин ти конче охромява,
охромява, обосява.
Къде, Момчиле, ти ходиш?
Момчил Еленка думаше:
- Еленке, булка хубава,
досега, Еленке, съм крил,
сега, Еленке, ще кажа.
Аз ходя, Еленке, аз ходя
във Цариграда голяма,
при царювата дъщеря.
Любя я, Еленке, любя я,
любя я и ще я взема,
а тебе млада ще парясам.
Чуди се Еленка, мае се,
какво Еленка да прави.
Излезе горе вкъщи,
разключи пъстри сандъци,
извади перо и мастило,
бяла книга отвори,
на царя писмо написа:
"Царю ле, царю Костадине,
това писмо ти написвам,
всичко у писмото разбираш.
Опустяло ти е царството,
царството и господарството,
ако си Момчил не уловиш,
главата да му отрежеш!"
Царят си писмо получи,
получи и го прочете.
Всичко в писмото го разбрал,
седем реда войска наредил
и си Момчила хванал,
хванал, та му главата вземал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014