* * *

Убийството на Момчил юнак

Честом чести млад Момчил войвода,
честом чести по нови пазари;
нека чести, Бог да му помага,
ала що си либе не наглежда?
Прошетна се Момчилица млада,
прошетна се низ длъги чаршии,
па си срещна краля Вълкашина,
дълга сабля по калдъръми влачи,
нозе удря, та махмузи дзвънкат,
а на рамо свилена долама,
изобшита с чисто сухо злато.
Криво носи калпак самурлия,
весел ходи Вълкашин в чаршия,
весел ходи, нашироко гледа,
и я с очи стрелна соколови,
та потрепна хубава невеста,
па й дума Вълкашин засмено:
- Хвала тебе, хубава девойке,
откъде си, моме, и чия си?
Проговаря Момчилица млада:
- Хвала тебе, непознат юначе,
отдалеч съм и не съм девойка,
а невеста на Момчил войвода,
на Момчил войвода от Пирода града.
Па й дума Вълкашин засмено:
- Хвала тебе, Момчилице млада,
у Момчила се у свила ходиш,
с мен да дойдеш в мое равно Скопие,
да залибиш мене Вълкашина,
се у свила и злато че ходиш,
че се поиш с вино медовина.
Отговаря Момчилица млада:
- Хвала тебе, кралю Вълкашине,
ще ти дойда, що ли да не дойда,
ала, кралю, от Момчил не смея.
Кой би нему насреща излезнал,
кой би него с коня надпреварил,
кой би него със сабля надмахал,
та не смеем Момчил дор живее.
Проговори краля Вълкашина:
- Хвала тебе, Момчилице млада,
гледай, либе, прави що че правиш,
да погубиш Момчила войвода,
да погубиш или да отровиш,
да отровиш и при мен да дойдеш.
- Хвала тебе, краля Вълкашине,
бих Момчила лесно отровила,
но туй, кральо, не може да стане,
че си има девет мили братя,
девет братя, десет братовчеди,
що до него на трапеза седят,
и си има деветдесет слуги,
що му прави до трапеза служат,
а пък аз ги отдалече гледам,
и не смеем близо да приближим.
И си има много хитра сестра,
хитра сестра, млада Ефросина,
тя му готви обед и вечера,
тя му готви, майка му опитва,
хвала тебе, кралю Вълкашине,
ти Момчила лесно че убиеш,
че убиеш и при мен че дойдеш,
ако пишеш това ситно писмо,
да го пишеш бегу, Радул бего,
да ти прати трима верни слуги.
Първи слуга Радослава Слава,
що разбира триесе езика;
втори слуга Гръко Мануила,
що си маха тежка остра сабя,
що я маха за триесе души;
трети слуга пияница Гюро,
що надпива триесе юнака.
Да събереш тая силна войска,
да отидеш у Разбой планина,
до езеро синьо и дълбоко;
тамо, кральо, него че причекаш,
че Момчил си чуден навик има -
у неделя след света литургия
да отива с братя, братовчеди,
и отива с четиресе слуги
край езеро ситен лов да лови,
лов да лови шатки златокрилки.
Във неделя след литургия,
сите те се от черкови връщат,
и заседат на дълги трапези
да си хапнат, малко да си пийнат,
и Момчила дремка го одрема,
та изпусна чаша позлатена,
и у дремка страшен сън сънува,
сън сънува, на всички казува:
- Мили братя, мили братовчеди,
малка дремка и сънища дълги,
отишъл съм у Разбой планина,
срещу мене до четири змии.
Пръва, братя, със крака погазих,
втора братя, кон с копита смаза,
трета, братя, с боздуган утрепах,
а четвърта, Бог да я убие,
тя ме, братя, за сърце ухапа.
Всички редом в трапеза се чудат,
никой не може сън да му отгатне.
Проговори Момчилица млада:
- Що се плашиш, мои мили юначе,
че отидеш у Разбой планина,
там че срещнеш четири елена,
три елена тизе че убиеш,
и четвъртия тебе че избега,
та сърце ти болка че изпита.
Проговори Момчило войвода:
- Мили братя, мили братовчеди,
хайде малко ние да подремнем,
па ще станем рано одзарана,
да отидем у Разбой планина.
Всички братя във двора си легат,
Момчил лега в шарена одая.
Още харно Момчил не полегнал,
хей че иде Момчилица млада,
и си милно млад Момчил запитва:
- Хвала тебе, мое първо либе,
толкоз време как съм ти невеста,
и не съм те още попитала,
как ти иде със ръце, въз ръце
да надвиваш толку много сили,
да прелиташ долища и урви?
А Момчил й тихо отговаря:
- Хвала тебе, мое първо либе,
я юнак съм, либе, над юнаци,
ала ти ми коня не познаваш,
не познаваш коня шестокрила.
Мой си Вранчо леки крила има,
ти да влезнеш, либе, у обори,
кога влиза сестра Ефросина,
да го чисти и от прах избрисва,
и кога по грива го погали,
леки крила до земя разпуска,
та тогава, либе, че разбереш.
Това каза Момчило войвода,
и глава си на зглавница опусна.
Будна лежи Момчилица млада,
и си чека Момчила да заспи.
Па отиде она у обори,
да прегледа Вранчо на Момчила,
с борина му крила изгорила,
под мишници му рани отворила,
в копита му клинци зачукала,
очи му е с катран замазала,
сабля му с олово запоила.
Малко дремна Момчило войвода,
па си стана от меки постелки,
та повика братя, братовчеди,
та повика четирийсе слуги,
па возседат коне бързоходи,
и тръгнали за Разбой планина.
Пуста дремка, Бог да я убие,
пак Момчила в пътя навестила,
пак задрема и друг сън сънува -
около него три облака тъмни,
и се Момчил в облаци залута,
та изгуби братя и дружина.
И Момчил го на всички казуе.
Проговарят братя, братовчеди:
- Леле, брате, Момчиле войводо,
тоа сън лошо че предрече,
хайде, брате, назад да се върнем,
да не би си тука погинали.
Они молят, ама той не слуша,
а кога са още наближили,
до езеро синьо и дълбоко,
до езеро шатри наредени,
а под шатри три хиляди войска.
Проговарят братя, братовчеди:
- Леле, брате, Момчиле войводо,
тая войска за нас се е сбрала,
айде, брате, назад да се върнем.
А Момчил им люто проговара:
- Бог убил ви ваши женски сърца,
сам погубвам двайсе хиляди войска,
от пладнина дорде слънце зайде.
Кога са си още наближили,
налита ги тая силна войска,
налита ги Вълкашин с дружина
Пръв го срещна гръко Мануила,
и замахна тежка остра сабя,
а Момчил си десен крак повдигна,
та подритна тежка остра сабя
и го мъртъв на земля повали.
И Момчил си остра сабля тегли,
сабля тегли, саблята не мърда,
уплаши се млад Момчил войвода,
кон обърна и на бег удари.
Проговара Момчило войвода:
- Хвъркай, коньо, през гори зелени,
избави ме от ръце душмански.
Кон се мъчи и от мъка стенье,
и на Момчил коня проговара:
- Хвала тебе, Момчиле войводо,
Бог ти убил неверна невеста,
с борина ми е криле изгорила,
под мишници рани отворила,
у копита ми е клинци зачукала,
и очи ми е с катран замазала,
та не мога, мили господарю.
Удари ме със остри махмузи,
удари ме кърви да избликна,
да забие мое лудо сърце,
та да може болки да надвие,
та дано те от беда избавим.
Бега коня и до двори стига,
втор го среща Радослава Сава
и замахна остро бойно копие.
А Момчил си десен крак повдигна,
и отритна остро бойно копие,
и го мъртъв на земя повали.
Трет го стигна пияница Гюро
и замахна тежка боздугана.
А Момчил си десен крак повдигна,
та подритна тежка боздугана,
и го мъртъв на земя повали.
Коня бега и до двори стига,
а на двори порти затворени,
провикна се Момчило войвода:
- Леле, сестро, леле, Ефросино,
скоро, сестро, порти да отвориш,
че с измама, сестро, че загинем.
Отговаря сестра Ефросина:
- Леле, брате, леле мили брате,
Бог ти убил неверна невеста,
златни ключи от порти е скрила
и плетеше моя руса коса,
и ме хитро за дирек заплела,
та не можем, братко, и да мръднем.
Провикна се Момчило войвода:
- Дърпай, сестро, коса да оскубеш,
ако, сестро, коса ти оскубеш,
ти си още млада и зелена,
тебе коса па че ти порасте.
Ако мене, сестро, ме убият,
нема вече братец да си имаш.
Дръпна глава млада Ефросина,
тя диредзи от темел потърси
и оскуба ньойна руса коса,
па отвори шарени сандъце,
та изнесе платно бабучерно
и го бърже през стена метнала,
и на брата бърже е казала:
- Дръж се, братко, по платно да минеш,
че златни ключи от порти е скрила.
Хванал се е Момчило войвода,
хванал се е по платно да мине,
та се изкачи горе нависоко,
та надникна във свои дворове.
Па отиде Момчилица млада,
та извади ноже черноцренче,
та пресече платно бабучерно,
и Момчил си вън пред порти падна,
та си мъжки кости изпотроши,
и Вълкашин ги с боздуган дотроши.
А Момчил се ньему тръпен моли:
- Хвала тебе, кральо Вълкашине,
ако плениш двори и имане,
да не вземеш Момчилица млада,
да не вземеш тая издайница,
да не бъдеш кат мене издаден.
Погуби я, крале Вълкашине,
па залиби моя мила сестра,
моя сестра, млада Ефросина,
че е она умна и разумна,
а пък може Бог да ви помогне,
да добиеш тая мъжка рожба,
на вуйчо си юнак да се метне!
Бог да бие Момчилица млада,
не дочека Момчил душа да изпусне,
а отвори тия златни порти,
та си срещна краля Вълкашина,
и го води на диван високи,
при готови сложени трапези.
Па седнали на длъги трапези,
та заяли още и запили,
и кога се Вълкашин понапи,
проговори краля Вълкашина:
- Хвала тебе, млада домакинке,
я изнеси рухо на юнака,
та да видим може ли със него,
може ли с него сила да се мерим.
Па изнася Момчилово рухо,
и го облича краля Вълкашина,
що Момчил е до колена носил,
на краля поземи се влачи,
а калпакът на рамене падна!
Па облича и се чудом чуди.
Па обува Момчилова чижма,
двете нозе в една чижма турна,
и не можа чижма да напълни.
Па подвикна краля Вълкашина:
- Бог те убил, млада домакинке,
ти когато тоз юнак издаде,
та на мен ли добро че помислиш!
Па изведе Момчилица млада
и пред очи я на Момчил съсече,
и Момчил се от душа раздели.
Па залиби млада Ефросина,
па залиби на Момчила сестра,
заведе я в Прилеп и Скопие,
и са много двама живували,
до четири рожби са сдобили.
Първа рожба - кралче Андреяше,
втора рожба - млада Ангелина,
трета рожба - хубава Шеина,
и четвърти - палав Крали Марко.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014