* * *

Убийството на Момчил юнак

Еленка Момчил думаше:
- Либе Момчиле, Момчиле,
де ходиш, либе Момчиле,
та си вечер кончето ковеш
със позлатери подкови
и посребрени накови,
а сутрин ти конче обосява?
Момчил Еленке думаше:
- Като ме питаш, ще кажа.
Аз ходя, либе Еленке,
при хубава Мара царкиня,
любя я и ще я взема,
а теб, Еленке, ще оставя
с мъжко дете на ръце
и със друго на сърце!
Еленка писмо написа
до негово царско величество:
"Царьо ле, царьо честити,
честито да ти е царството,
царството и болярството!
Хората, царьо, командваш,
а дъщеря си не можеш,
са ходи, царьо, да люби
на малките деца бащите."
Царя си заповед издава
да вардят вечер вратите,
Момчила млади да хванат
и главата да му отрежат.
Една вечер, току що пристигна,
и болярите го подгонват.
Момчил се назад повърна,
на порти стига и чука:
- Либе Еленке, Еленке,
излез ми порти отвори,
че ме болярите гонят,
главата ще ми отрежат!
Еленка порти не отваря,
а се от пенджера обажда:
- Аз нямам либе отвънка!
Боляри на порти го стигат
и му главата отрязват,
та я на царя отнасят.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014