* * *

Убийството на Момчил юнак

Еленка дума Момчили:
- Момчиле, любе Момчиле,
станало й, Момчил, станало й,
станало й девет години,
как сме се двама събрали;
сутрина рано ти ставаш,
сутрин си конче ти ковеш,
кончето четиритя му крака;
четири хиляди ти даваше,
за да си конче ти ковеш
със посребрени петала,
със позлатени гвоздеи.
Накъде, Момчил, ти ходиш?
Вечер, кат се завърнеш,
кончето ти обосяло,
обосяло, охромяло...
Момчил на Еленка продума:
- Еленке, булка хубава,
аз думах да ти не кажа -
като ме питаш, ще кажа!...
Станало й девет години,
кат сме се двама събрали.
Сутрина рано аз ставам,
сутрин си конче аз кова,
кончето четиритя му крака;
четири хиляди аз давам,
за да си конче окова.
Аз утодям, мари, Еленке,
в Стамбула града голяма,
на Стамбулската черкова.
Аз там три моми залюбих...
Първата й, мари, Еленке,
една ми жълта еврейка;
втората й Мара Софийка,
третата й, мари, Еленке,
на цар Костадин сестрата -
залюбих и ще я земна,
ще му царското претнима!
Днеска е, мари, Еленке,
днеска е бяла събота,
утре е света неделя,
свети ми ден Великден,
и аз ще ида, мари, Еленке,
на Стамбул града голяма,
на Стамбулската черкова,
свещица да си запаля,
на Бога да се помоля,
на Бога и на икони, -
да се, Еленке, причестя,
конка и нафор да взема!
Де зачу Еленка тез думи,
че си взе книга и перо,
написа черно бе писмо,
в писмото пише й говори:
"Царьо льо, цар Костадине,
имаш ли хабер, царьо льо,
Момчил сестра ти залюби,
залюби и ще я вземе,
ще ти царското претниме,
царското и везирското!
Правиш, що правиш, царьо льо,
да сбереш, царьо, да сбереш,
три хиляди, холан, бе войска,
да я за Момчил приготвиш
кол Стамбул града голяма.
Момчил във Стамбул ще дойде,
във Стамбулската черкова.
Там си Момчила извардете,
извардете и го уловете,
и му главата отрежете!"
Царя си писмо получи,
получи и го прочете.
Че събря царьо, че събра
три хиляди, холан, бе, войска,
че я за Момчила приготви
кол Стамбул града голяма.
Момчил у Стамбул отиде,
във Стамбулската черкова.
Като в черковния двор увлезе
и си от кончето той слезе,
сабя си в земя удари,
сабята и боздуганята;
и си кончето завърза
на черковния бе дирек,
тоги в черкова увлезе...
Като в черкова той увлезе,
дясно му око проиграло.
Момчил си свещи палеше,
свещи му не се запалват;
Момчил икони правеше,
икони се не доправяха...
Момчил се чудом чудеше -
станало й девет години,
все в черкова Момчил да идва,
окото не му й проигравало,
сега му око проиграло,
дали е на зло, на добро?!
Момчил си комка, бе, той взе,
не свари нафор да вземе -
кончето му преризало.
Момчил навънка излиза
и си при конче отиде,
и се на конче преметна,
и си сабята той взема,
сабята и боздуганята,
и си кончето удари.
Конче му брухти, не върви,
на предни крака се изправя.
Момчил на конче думаше:
- Конче ле, конче бащино,
защо, конче ле, не вървиш,
на предни крака се изправяш?
Тогаз ми конче продума:
- Байне ле, бате Момчиле,
как, бате ле, да вървя,
на предни крака да не се изправям?
Погледни, бате, погледни
към цариграшките палати -
три хиляди войска се е задала,
за тебе, бате, очаква!
Ако те, бате, уловят,
къс по къс ще те направят!
Кат съгледа Момчил на долу,
към цариграшките палати,
кат видя Момчил войската,
Момчил си сълзи ронеше,
сълзи му в пазва капеха,
в пазвата, на кончето на гривата,
че му гривата изгоря.
Тогиз ми пак конче продума:
- Байне ле, бате Момчиле,
какви са тези бе сълзи,
че ми гривата изгоря?
Момчил на конче думаше:
- Конче ле, конче бащино,
как да не плача, конче ле?
Таз войска, която се й (задала),
ако ме, конче, улови,
къс по къс ще ме направят!
Конче Момчилу думаше:
- Байне ле, байне Момчиле,
и туй ли да те науча!
Вземи си сабя френгия,
че ме в ребрата прободи,
крака зенгии удари,
кожа ми на фаша одери,
и я на цървули бе стори!
И си, бате ле, бе, спомни
за младите си години;
и търти, бате ле, да бягаш,
да се, бате ле, избавиш!
Момчил си конче послуша,
че си взе сабя френгия,
конче си в ребра прободе,
крака зенгии удари,
кожа му фаша, бе, одра
и я на цървули направи,
направи Момчил и се обу.
И си, бе, Момчил, бе, спомни
за младите си години;
и търти Момчил да бяга...
И си Момчил у тях отиде,
и на портето похлопа,
и на Еленка повика:
- Хубава булке Еленке,
стани ми порти отвори!
Три хиляди войска се е задала -
ако ме, мари, уловят,
къс по къс ще ме направят!
Еленка се отвътре обажда
и на Момчила продума:
- Момчиле, любе Момчиле,
да идеш, Момчил, да идеш
при жълта, холан, еврейка,
при Мара, тънка Софийка,
при цар Костадиновата сестра,
те да ти порти отворят!
Чуди се Момчил, мае се,
какво да стори, да прави,
на кого да се помоли
да му портите отворят!
Той на сестра си повика:
- Сестро льо, мари, Бурянке,
я излез, сестро, я излез,
я излез, порти отвори;
три хиляди войска се е задала,
ако ме, мари, уловят -
къс по къс ще ме направят!
Кат зачу Бурянка батя си,
Бурянка се от къщи обажда
и на батя си думаше:
- Байне льо, бате Момчиле,
не мога, бате, да стана.
Вчера сме се с буля поскарали,
коса ми у дирек заплела,
не мога, бате, да стана,
портето да ти отворя!
Дали косата да оттръгна,
или дирека да изкъртя,
тогиз, бате ле, да стана,
портето да ти отворя!?
Момчил Бурянки пак дума:
- Сестро льо, мари, Бурянке,
пак ще ти се, мари, помоля -
мъчи се, сестро, трепи се,
или косата оттръгни,
или дирека изкърти!
Косата ако си оттръгнеш,
друга ще да ти изникне;
дирека ако си изкъртиш,
други ще да прибавиме;
ако ме мене убият -
кат мене брат не може намери!
Трепи се Бурянка, мъчи се,
не можла дирека да изкърти;
най си косата оттръгна
и на портето отиде,
портето да му отвори.
Като на порти отиде
и на батя си думаше:
- Байне ле, бате Момчиле,
не мога пак порти отвори -
буля порти заключила,
ключовете са у буля,
буля на махала отишла!...
Чуди се Момчил, мая се,
какво да стори, направи,
на кого да се помоли
да му портите отворят.
Той на сестра си думаше:
- Сестро льо, мари, Бурянке,
и друго ще ти се помоля.
Да идеш, сестро, да идеш
горе, в горната одая,
там на масата, ма, има
три топа сукно копринено,
най-малкия триста аршина -
да го, Борянке, мър, вземеш,
да го през прозорца прехвърлиш,
аз ще се на сукно уловя,
да ме през прозорца избавиш!
Че отиде Бурянка, отиде
горе в горната бе стая,
там на масата имало
три топа сукно копринено.
Че Еленка (!?) вземала
най-малкото топче триста аршина
мораво сукно копринено,
че го е през прозореца прехвърлила;
че се е Момчил уловил
на мораво сукно копринено,
че го е Бурянка изгънала
девет бе боя челяшки,
сал един бой останало
да си Момчила избави...
Де я сгледала Еленка,
Еленка слазя от чардаци,
тя на Бурянка думаше:
- Я стой, Борянке, почакай,
стига си се сама мъчила,
мъчила, още трепала,
да дойда да ти помогна!
Като Еленка отиде,
не ми й Еленка помогнала;
тя под престилка ножички носила,
че си сукното отряза...
Че падна Момчил на земята
от девет боя челяшки
на тия пусти калдъръми -
не остана кости, ни кокали.
Като ми войската пристигна,
никой се наем не нае
да си Момчила приближи,
да му главата отреже.
Най-малкото им капитанче,
то се е наем наело,
то си Момчила приближи
и на Момчила главата отряза.
Като ми глава отряза,
три дни са яли и пили
и се веселба веселили.
Капитанче дума на Еленка:
- Еленке, булка хубава,
я изнес Момчиловите дрехи,
аз да му дрехи облека -
ако ми дрехи уйдисат,
ний ще се двама земнеме!
Еленка дрехи изнесла,
на капитанче ги подала;
капитанче му дреги вземало.
Като му риза облече -
в едина ръкав той се събра;
като му гащи бе обу -
в единия крачол увлезе;
като му шапка наложи -
шапка го е цяла прикрила,
три деня дъжд да вали,
капка дъжд горе му няма да капне!...
Тогаз капитанче дума на Еленка:
- Еленке, булка хубава,
такъв си, мър, мъж имала,
и пак си го, мари, издала;
кат мене мъж ако имаш,
един ден няма да ме държиш!
Капитанче заповед издава:
- Дръжте, да я уловим,
да я на кола натъкнем,
да я със кибрит запалим!
Че са Еленка хванали,
че я на кола натъкнали
и я с кибрит запалили,
сестра му робиня хванали...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014