* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше,
с позлатени каери,
с посребрени махове.
Вечер си конче ковеше,
сутрин му конче обосява,
обосява и охромява.
Еленка дума Момчила:
- Момчиле, първо венчило,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми кажеш,
обадиш, да ме не лъжеш!
Де ходиш, Момчиле, де скиташ?
Вечер си кончето ковеш,
сутрин ти конче обосява,
обосява и охромява.
Момчил Еленки думаше:
- Еленке, булке хубава,
като ме питаш, ще кажа,
ще кажа, няма да лъжа.
И аз ходя, Еленке, и аз ходя
в Цариграда голяма,
при царя, цар Костадина,
при цар Костадиновата дъщеря,
и нея думат Еленка,
хубава е Еленка, хубава,
любя я, любя, Еленке,
любя и ще я взема!
Тебе, Еленке, ще парясам,
нея за жена ще взема.
Еленка нищо не каза.
Вземала бяла хартия
и шише с черно мастило,
че си писмо написа,
на царя, цар Костадина.
Царя си писмо получи,
получи и го прочита,
писмото пише, говори:
"Царьо льо, господарьо льо,
опустяло ти царството,
царството и господарството,
на цял свет, царьо, заповядваш,
на дъщеря си Еленка,
запор не мож, царьо, да дадеш!
А ми е превзела, превзела,
на малки деца бащата,
на млади булки мъжете."
Тоз час се царят разсърди,
че дъщеря си улови,
дъщеря си Еленка.
На два я коня качили
и си конете подплаши.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014