* * *

Убийството на Момчил юнак

Снощи си дойде млад Стоян
от връх, от Стара планина,
от хайдушка равнина,
на порти чука и вика:
- Еленке, булка хубава,
излез ми, любе, отвори,
врано ми конче поемни,
с бял го ориз назоби,
с руйно го вино напои.
Не е излязла Еленка,
най излязла майка му.
Стоян си мама думаше:
- Къде е мамо, Еленка
да дойде, да ми отвори,
кончето да ми поемне?
Мама Стояну думаше:
- Няма я, синко, няма я
снощи за вода отиде
на Гурговите кладенци.
Таман си дума издума,
ето Еленка пристигна.
Еленка дума Стояну:
- Любе Стояне, Стояне,
мене ми, либе, омръзна
като за вода отида
на Гурговите кладенци,
Гургу ми вода излива,
в красно ме чело целува.
Да станеш, любе, да идеш,
зарана Гургу да убиеш!
Седнали, та вечеряли,
легнали, та заспали.
Стоян ми сладко позаспа,
Еленка, булка хубава,
станала, холан, през нощта,
в пушка му калай наляла,
сабя му затуткалила,
на конче крака вжимела,
с конци, с копринени.
Рано ми Стоян подрани,
възседна конче вранено,
взема пушка бойлия
и тънка сабя френгия,
че на кладенци отива.
Като го видя млад Гургу,
отдалеч дума и вика:
- Стояне, побратимо,
гледай да ме удариш,
право в чело улучиш.
Посегна Стоян пушка да вземе -
в пушка му калай наляно.
Посегна сабя да вземе -
сабя му затуткалена.
Възседна конче да бяга -
на конче му крака вжилени,
не може конче да бяга.
Остави Стоян кончето,
че почна Стоян да бяга -
портите заключени.
Стоян Марийки думаше:
- Сестро, Марийке по-малка,
ела ми, сестро, отвори,
че ще ме Гургу настигне,
главата да ми отреже!
Марийка дума Стояну:
- Байко ле, байко Стояне,
не мога, бате, да дойда.
Буля ми коса оплела,
в дърво, в дафиновно.
Стоян Марийки пак думаше:
- Дърпай се, Марийке, дърпай се,
да си косата да изскубнеш,
главата ще ти позлатя,
косата ще ти посребря!
Дърпа се Марийка, дърпа се,
че си косата отскубна.
Като на порти отиде,
ключове нийдe нямаше,
бяло е платно вземала,
та го през порти прехвърли,
бача си Стоян да изтегли.
Еленка, булка хубава,
вземаха й остра ножица,
че си платното преряза.
Тамам си платнота преряза,
ето го Гургу пристигна,
на Стоян глава отряза.
Еленка, булка, хубава,
тя си на Гургу думаше:
- Ела, любе, да ядем,
да ядем, любе, да пием!
Гургу Еленка думаше:
- Аз не ща да ям, да пия,
най ще ти глава отрежа.
Както Стояна измами,
тъй ще и мене измамиш.
И й главата отряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014