|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
със позлатени подкови,
със посребрени налове.
Сутрин си конче ковеше,
вечер му конче обосява,
обосява, още окуцява.
Еленка си Момчил думаше:
- Къде си ходиш, Момчиле,
та вечер ти конче окуцява,
окуцява и обосява?
Момчил Еленке думаше:
- Като ме питаш, Еленке,
правичко да ти обадя.
Аз ходя, Еленке, аз ходя
при царювата дъщеря,
нея ще си аз взема,
а теб, Еленке, напущам
със мъжко дете на ръце
и друго, Еленке, на сърце!
Еленка нищо не каза,
взема и писмо написа:
"Царьо ле, царьо честити,
опустяло ти е царството,
царството, още господарството!
Момчил ти щерка залюби,
люби я и ще я вземе,
а мене клета оставя
с мъжка рожба на ръце
и друга, още на сърце."
Самоводене, Великотърновско; трапезна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|