* * *

Убийството на Момчил юнак

Книга пише царя Шишманина,
та я праща млада Момчилица
да отрови Момчила юнака,
да залюби царя Шишманина.
Отговори млада Шишманина:
"Ех ти, цару, цару Шишманину,
аз не мога Момчила да тровя.
Момчил има сестра Ефросина,
сестра готви, майка обикаля,
та нечели Момчила да трови.
Ех ти, цару, цару Шишманину,
кога бъде личен ден Гергьовден,
ти събери три хиляди войска,
па отиди под мъглена гора,
там да чекаш Момчила юнака,
там го чекай, жив да го хванеш."
Кога било личен ден Гергьовден,
рано рани млада Момчилица,
па си влезна в нови яхъре,
да си стегне Момчилово конче,
очи му е с катран замазала
и стегнала му дванайсет колана.
Па отиде Момчил да вика:
- Стани, стани, Момчиле юначе,
дружина ти по лов ойдоха,
отидоха под мъглена гора
да си ловят патки златокрилки,
а тизека още дома седиш.
Събудил се Момчил, уплаши се,
та на либе тийом говори:
- Клето да си, мое първо либе,
таман си бех сладко засънувал,
че отивам под мъглена гора
да си лова патки златокрилки,
срещнаха ме до три люти змии,
две утрепах, една ме изяде.
Па си стана Момчила юнака,
па си влезна в нови яхъри,
като виде конче стегнато
той възседна враното си конче
и замина под мъглена гора.
Там завари царя Шишманина.
Момчил на царя тийом говори:
- Ех, ти цару, цару Шишманину,
не се чудя на твоята войска,
най се чудя как я земя държи.
- Допрати ме млада Момчилица,
тук да чекам Момчила юнака,
тук да чекам, жив да го уловя.
Досети се Момчил, уплаши се,
па побегна Момчил да си бега.
Момчил бега, конче му не върви,
па продума клетото му конче:
- Ех, Момчиле, верни стопанино,
клето да е твойто първо либе,
очи ми е с катран замазала,
стегнала ми е дванайсет колана.
Я отвържи дванайсет колана,
дано ми се сърце разиграе.
И Момчил развърза дванайсет колана,
па побегна Момчил да си бега,
а по него три хиляди войска.
Таман пристигна до дома,
а портите - заключени.
Момчил вика:
- Леле, сестро, сестро Ефросино,
отвори ми порти да влеза.
Отговаря сестра Ефросина:
- Клето да е твойто първо либе,
коса ми е за дирек вързала.
- Мила сестро, сестро Ефросино,
ти не жали твойта руса коса,
най си жали твоя мили братец.
И Ефросина изскубва косата
и отива да отвори на брата.
И по него три хиляди войска.
Момчил на царя говори:
- Ех, ти цару, цару Шишманину,
ти не вземай мойто първо либе,
както си е мене измамила,
така и тебе ще измами.
Но си вземи мойта мила сестра,
мойта мила сестра Ефросина.
Послуша го царя Шишманина
да си вземе сестра Ефросина.
А либето му намаза дзиф и катран,
а те седнаха да ядат и да пият,
и запалиха либето му да свети.
Доде ядоха и пиха, тя изгоря.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014