Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Убийството на Момчил юнак

Книга пише краля Вукашина,
та я прати младой Момчилици:
- Много здраве, млада Момчилице,
да отровиш Момчила юнака,
та да вземеш краля Вукашина;
кье те чувам боса на стъпала,
кье те чувам гола на кошулкя,
че те храним хлеба бел симида,
че те поим Драмска баш ракия,
че те храним презморски стафиди!
Книга гледа Момчилица млада,
книга гледа, друга изписува,
та я прати кралю Вукашину:
- Много здраве, кралю Вукашину,
я не мога Момчила юнака,
я не мога с очи да го гледам,
а камо ли него да отровим!
Момчил има девет брата мили,
девет брата, дванаес братанци,
та му они сите измет чинат,
да камо ли мене да го дадат,
да го дадат, я да го отровим!
Момчил има сестра Йерусавка,
она готви сладки, благи манджи,
она готви, она обиоди,
она служи вино и ракия...
Ако може краля Вукашина,
ако може с него да се бие,
да се бие, та да ме отамне!
Крал Вукашин собра силна войска,
та отиде с Момчил да се бие.
Кога било пред света неделя,
Момчил си е горък сън сънувал.
Пошел беше по гора на лова;
ка излезна на поле широко,
не се чуди Момчил добър юнак,
не се чуди ка се гарга найде,
но се чуди ка я земя държи...
Среди гарги един голем орел,
голем орел, Бог да го убие!
Излезнаха до три люти хали,
девет годин що не са духали,
та погнаха Момчила юнака.
Он си бега до белите порти,
а портите беха заключени.
Стигнаха го до три люти хали,
обърна се Момчил да се брани,
та погуби до две люти хали,
две погуби, една му утече,
утече му, она го изеде -
изеде го за десната ръка...
Рано рани Момчилица млада,
рано рани, та му коня справя
и юнако от леглото вика:
- Стани, стани, Момчиле юначе,
дружина ти по гора ойдоха,
та че ловят шатки златоперки!
А стануе Момчил добър юнак,
а стануе, на любне говори:
- Бог те убил, мое пръвно любне,
никогаш ме от сън не повика,
ни ме на лов тизе изпрати,
а сега какъв бех сън засънил,
та не кьем да идем у гора на лова!
Бех си пошел по гора по лова,
та излезнах на поле широко.
Що е гарга на поле паднала!
Не се чудих ка се гарга найде,
но се чудих ка я земя държи!
Среди гарги един голем орел,
голем орел, Бог да го убие!
Излезнаха до три люти хали,
девет годин що не са духали.
Та не можех я да се отвардим,
но от них си азе побегнах,
та довтекох до белите порти.
Мене порти беха заключени.
Стигнаха ме до три люти хали;
обърнах се от них да се вардим,
две погубих, една ми утече,
утече ми, она ме изеде -
изеде ме за десната ръка...
Не кьем, любне, на лова да идем!
- Хайде, каже, хайде ми, юначе,
не сгажда се сънок у неделя,
не сгажда се що си тизе видел!
И он стана, на кон си се качи,
та си пойде на гора на лова.
Па си се юнак самси досети,
какъв съм я сънък сънувало,
да си викнем девет мили брата,
девет брата, дванаес братанци.
Та се върна, та и них повикна,
па излели на широко поле.
Погледна си Момчил добър юнак,
не се чуди, де се войска найде,
но се чуди ка я земя държи!
Среди войска краля Вукашина.
А он каже на дванаес братанци:
- Заловете дванайсе страни,
та сечете, хатър не гледайте!
И виека, девет брата мили,
заловете девет страни вие,
та сечете, хатър не гледайте!
А я ч' идем при крал Вукашина.
Момчил ойде при крал Вукашина,
Вукашину потийо говори:
- Леле кралю, леле Вукашине,
леле сакаш любне да си водиш,
що не дойдеш тизе код менека,
да ти дадем сестра Йерусавка,
та да знаеш, щото любне имаш!
Тогай пущи краля Вукашина,
тогай пущи до три люти хали...
Момчил викна коню Кулишану:
- Гази, коньо, люге на неволя!
Заман газиш люге без неволя,
сега гази люге на неволя!
Заман сечеш люге без неволя,
сега сечи люге на неволя!
Тогай рече коня Кулишана:
- Леле тебе, Момчиле юначе,
я не видим накъде да одим,
та камо ли люге да ти губим -
мене крила више подпершени,
очи ми са с катран намазани,
а нозе са с гайтан притегнати,
та не видим накъде да стъпим,
а камо ли люге да ти газим!
Сабля ти е с туткал замазана,
и е сабля през камик тръгната,
та не може люге да си сече!
Тогай кипи Момчил добър юнак,
та побегна пеши да си бега,
и утече до белите порти.
Одонад са порти заключени,
та не може юнак да улезне...
А он вика колкото си може:
- Леле сестро, леле Йерусавко,
скоро, сестро, порти да отключиш -
стегнаха ме до три люти хали,
стигнаха ме, кье да ме погуба!
А на сестра коса закована,
закова я неговото любне!
Она тръгна, коса си изскуби!
Па не може ключи да намери...
Она влезна у ладни земници,
та изнесе платно баба черга,
та го сестра през дувар прехвърли.
Дохвана се Момчил за платното,
(...)
А що чини неговото любне? -
с ножици е платното пресекла!
Стигнаха го до три люти хали.
Обърна се Момчил да се брани,
та си сбира скали и камъни,
две погуби, една му утече,
утече му и она го изеде,
изеде го за десната ръка,
за ръката, за малото пръсте.
Легна юнак от хали да умре...
Застигна го кралевата войска.
Тогай курва порти отворила.
Кога влази краля Вукашина,
а му дума Момчил добър юнак:
- Леле тебе, кральо Вукашине,
да разсечеш тая клета курва,
та да вземеш сестра Йерусавка,
та да знаеш защо любне имаш!
Ка влезнаха у равни дворове,
наседаха у честни трапези.
Тогай каже краля Вукашина:
- Леле тебе, Момчилице млада,
та изнеси кожух Момчилови,
що го Момчил за добър ден носи!
Извади го Момчилица млада;
он не може кожух да си вдигне,
а камо ли кожух да му носи!...
- Леле тебе, Момчилице млада,
да изнесеш Момчилови чижми,
що ги Момчил за добър ден носи!
Изнесе ги Момчилица млада;
он не може чижми да обуе,
защото му големи доодат!...
- Леле тебе, Момчилице млада,
я изнеси Момчилова сабля,
що я Момчил за добър ден носи!
Изнесе я Момчилица млада;
он не може из кан' да я извади!...
Тогай каже краля Вукашина:
- Чуете ли, двоица джелати,
изкарайте два коня хранени,
та качете Момчилица млада,
качете я вие на два коня,
под коне й нозе заклопете;
ударете два коня хранени,
ударете, та я разчекнете -
кога она Момчила не гледа,
та мене ли хатър че да гледа!
Слушаха го двамина джелати,
изкараха два коня хранени,
под конете нозе заклопиха;
удариха два коня хранени,
разчепиха Момчилица млада...
Тогай взема краля Вукашина,
тогай взема дилбер Йерусавка,
отведе я за любне до века!

 


Самоков; зап. Д. Икимов от инф. П. Чупетловски (СбНУ 12/1895, с. 60, № 1 - "Момчилова смърт"); Йерусавка - срвн. Ефросима; баба черга - другаде "бубакерно"; кан' - кания.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014