|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
със позлатени подкови1
със посребрени малове.
Вечер си конче ковеше,
сутрин му конче обосяло,
обосяло конче, оголяло.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчила думаше:
- Момчиле, първо венчило,
каква е тая работа -
вечер си конче ти ковеш,
сутрин ти конче обосяло,
обосяло конче, охромяло?
Момчил Еленке думаше:
- Аз ходя, Еленке, аз ходя
в цар Костадинови палати,
там любя, Еленке, там любя
най-малката му дъщеря.
Любя я и ще я взема,
а тебе, Еленке, ще оставя
с мъжко дете на ръце
и друго, Еленке, на сърце!
Руховци, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|