* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
с позлатени петала,
с посребрени накови.
Вечер го Момчил ковеше
сутрин му конче обосяваше.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчила думаше:
- Момчиле, любе Момчиле,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш -
що ти тъй конче обосява,
обосява конче, охромява,
де ходиш, любе, де скиташ?
Момчил Еленки думаше:
- Еленке, либе Еленке,
като ме питаш, да кажа!
Аз ходя, либе, аз скитам
в Цариград, града голяма,
с царската дъщеря -
Марийка, бяла гъркиня,
любя я и ще я взема,
пък тебе, либе, ще оставя
да ходиш, либе, да скиташ,
ни мила, либе, ни драга,
с мъжка рожба на ръце!
Еленка нищо не каза,
голяма й жалба дожаля,
че взема перо и мастило,
та че си писмо написа
до царя, цар Костадина.
Писмото пише, говори:
"Царю ле, цар Костадине,
пусто ти остало царството,
царството и господарството,
кога не можеш да хванеш
Момчила, луди гидия,
че той е, царю, залюбил
твойта дъщеря Марийка,
люби я и ще я вземе,
мене, царю, ще остави
да ходя мила, недрага
с мъжка рожба на ръце!"
Царят й писмо получи,
получи и го прочете,
че прати царя потеря,
че го й потеря гонила,
до пътна й врата стигнала,
стигнала и го заклала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014