* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше,
вечер го Момчил ковеше,
сутрин му конче обосява,
обосява, още заропва.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчила продума:
- Момчиле, либе Момчиле,
вечер си конче ковеше,
сутрин ти конче заропва,
дали е от лошо гледане,
или е от много каране?
Момчил Еленки продума:
- Еленке, либе Еленке,
досега скришом вършехме,
отсега скришом не бива.
Аз ходя, Еленке, аз ходя
във Цариграда голяма,
в цар Костадинови двори.
Той има до три дъщери,
хубава е коя хубава е,
хубава е, море, гъркиня.
Любе Еленке, любе ле,
любя я и ще я взема,
пък тебе, Еленке, ще оставя.
Еленка, булка хубава,
нали бе булка разумна,
тя си писъмце написва
на цар Костадин.
Писмото пише, говори:
"Царю ле, царю Костадине,
какви са твоите дъщери,
да любят женени мъже,
да любят Момчил войвода?!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014