* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
със посребрени подкови,
със позлатени клинове.
Нощя си конче ковеше -
сутрин му конче обосяло,
обосяло конче, окуцяло.
Момчиловата невяста
тя на Момчила говори:
- Момчиле, любе Момчиле,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш -
що нощем ковеш кончето,
а сутрин конче обосява,
обосява конче, окуцява?
Де ходиш любе, де скиташ?
Да не си друга залюбил?
Момчил невяста думаше:
- Елено, любе Елено,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Аз не съм друга залюбил,
залюбил, тебе разлюбил.
Аз ходя, любе, в Цариград,
аз ходя, любе, аз лъжа
цар Костадинова дъщеря,
лъжа я, че ще я взема,
баща й войска да прати,
от турци да се отървем.
Момчиловата невяста,
нали е каил не станала,
на царя е обадила,
че Момчил лъже щерка му,
лъже я, не ще я вземе.
Момчиловата невяста,
невярна, още злосторна,
когато Момчил се връщал,
портите му затворила.
Турци Момчил нападнали,
нападнали и го убили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014