* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
с позлатени подкови,
с посребрени цитове,
вечер си конче ковеше,
заран му конче обосява.
Марийка дума Момчилу:
- Момчиле, първо венчило,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми кажеш,
без да ме, любе, излъжеш.
Вечер конче ковеш,
заран ти конче обосяло,
къде си ходиш, Момчиле?
Момчил Марийка думаше:
- Марийке, първо венчило,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Аз съм си Мара залюбил,
цар Костадиновата дъщеря,
нея ще, Маре, да взема,
тебе ще млада напусна.
Марийка нищо не каза,
че седна писмо да пише,
до царя, до Костадина,
дребни си сълзи ронеше,
ситно си писмо пишеше:
"Царю льо, царю честити,
опустяло ти й царството,
царството, господарството,
кога не можеш да хванеш
Момчил млада гидия,
че той е, царю, залюбил,
твойта, царю, дъщеря,
нея ще, царю, да вземе,
мене ще млада напусне!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014