* * *

Убийството на Момчил юнак

Що ми често улаци минуя,
от кого ли, море, до кого ли,
от Белграда дори до Стамбула.
Книга пише краля Вълкашина,
та я праща Момчилица млада:
"Много здраве, Момчилице млада!
Ка да можеш Момчил да отровиш,
та да дойдем азе да те вземем.
Че те раним леба бел семида,
че те поим вода руйно вино,
че ми ходиш боса на стъпала,
че ми лежиш гола на кошулки."
Книга гледа Момчилица млада,
книга гледа и друга писуе,
та на краля каршалъко връща:
"Много здраве, краля Вълкашина!
Момчил има една мила сестра
и си има една стара макя.
Сестра готви ручки и вечери,
сестра готви, макя обидуе,
а братанци односа, доноса."
Кога било до вечера,
седнали да повечерат.
Я Момчил ю потийо говори:
- Таком Бога, Момчилице млада,
оти нечеш милно да ме гледаш,
оти нечеш крепко да се смееш?
- Какво искаш милно да те гледам,
какво искаш крепко да се смеем?
Конче имаш, конче крилатица,
сабля имаш, сабля демизгия,
пушка имаш, пушка севделия.
Чула съм ги, не съм ги видела.
- Я се стани рано-одзарано,
влезни си ю нови обори.
Там че видиш конче крилатица.
Назоби го зоба зобченица,
напои го вода руйно вино!
Кога било рано-одзарано,
влезнала е у нови обори,
там видела конче крилатица,
крила му е се огин подгорила,
очи му е с катран забазала,
пушка му е с вода напонила,
сабля му е през камик тръгнала,
па отиде, та Момчила вика:
- Стани, стани, Момчиле юначе,
си дружина на лова ойдоха,
че излова шатки златокрилки.
- Бог те убил, мое първо либе!
Болье беше от сън да не станеш,
а то нели мене от сън да събудиш.
Горок сън си сънок сънувал.
Гоньеха ме до три люти змии -
две утепах, а една не можех.
- Стани, стани, Момчиле юначе!
Два лова че хванеш, един че бега.
Ка си пойде Момчил добър юнак,
ка си пойде низ широко поле,
поле му се без мъгла затевни,
гора му се без огин запали.
Ка погледна низ широко поле,
не се чуди Момчил добър юнак,
не се чуди ка ги макя роди,
най се чуди ка ги земя држи.
Он видел войската на Вълкашина.
С пушка пука, пушка му не пука,
со сабля сече, сабля му не сече,
конче бие, конче му не бега.
- Бегай, конче, бегай крилатице!
Ти бегаше конче без неволя,
сега нечеш на гиди неволю.
Проговаря конче крилатица:
- Бок да бие твое първо либе,
що подрани рано у неделя,
та увлезна у нови обори.
Крила ми е с огин подгорило,
очи ми е с катран замазало,
пушка ти е с вода напунило,
сабя ти е през камик тръгнало.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014