* * *

Убийството на Момчил юнак

Шетба шета Момчилица,
насреща й краля Вълкашина,
па на Момчилица тихо проговаря:
- Бога тебе, Момчилице млада,
ега можеш Момчил да отровиш,
да отровиш, та мене да вземеш -
че те чувам боса на стъпала,
че те чувам гола на кошулки,
че те раним леба бел симиде,
место вода вино че те поим.
Проговори Момчилица млада:
- Бога тебе, Краля Вълкашине,
Момчил има макя и сестра -
макя готви ручки и вечера,
макя готви, сестра обиоди -
я не смеем близо да приидем,
а та нели Момчил да отровим.
Ама слушай да ти кажем -
Момчил иде сека неделя,
сека неделя на витото езеро,
да си лови шатки златокрилки.
Ти се собери три иляда войска -
тамо чекай Момчила юнака.
Послуша я краля Вълкашина.
Кога било у неделя,
та е собрал трииладна войска,
отведе я на вито езеро.
А що беше Момчил добър юнак,
сабале иде у църква.
Ка е дошел из църква,
па е легнал да преспи.
А доде е Момчил спал,
Момчилица у яхъри увлезнала,
коню очи с катран замазала,
под крила му с огин подгорила,
у нозе му клинци надковала,
а пушката му с вода напунила,
а саблята му през камик трегнала.
Па е ушла при Момчила юнака,
па на Момчила си милно говори:
- Стани, стани, Момчиле юначе,
си дружина на лову ойдое,
че излова шатки затокрилки,
за тебе лова нема да остане.
Я Момчилу тихо проговаря:
- Нема на лова да идем -
много съм лош сън сънувал,
черно ме куче ухапа.
Я она му хитро говори:
- Не веруй, Момчиле, на сънища.
днеска празник - съно е напразно.
И стана Момчил, та ойде
да иде на вито езеро,
та ойде, та виде,
не се чуди ка се войска събра,
а се чуди ка я земя държи.
По него са войска погнало,
Момчил пука пушка, а не пука...
- Пукай, пушко, пуста да останеш,
ти пукаш, пушко без неволя,
а сега нечеш във неволя!
Сечи сабльо, сечи, димискина,
ти сечеше, сабльо, без неволя,
а сега нечеш във неволя!
Бегай, конче, бегай, дорестлио,
ти бегаш, конче, без неволя,
сега нечеш, конче на неволя!
От жалби му е конче продумало:
- Клето да е твое първо любне -
пушка ти е с вода напунила,
сабля ти е през камик тръгнала,
мене очи е с катран замазала,
у копита ми клинци е наковала,
под крила ми е с огин подгорила.
Момчил на конче продума:
- Сбирай сила до дома да ойдеме!
Конче хвръкна, до дома ойдоха -
портите са отвътре заключени.
- Ела, сестро, порти ми отвори!
Отвътре се е сестра обадила:
- Клето да е твое първо любе -
излъга ме коси да ми плете,
коси ми е за дирек заплела.
- Сецни, сестро, та коси изскуби,
азе, сестро, коси че позлатим!
Сецна сестрата, коси изскубе,
Момчилица е ключове скрила.
Сестра влезнала у хладни зевници,
та извади платно бобошево,
платно е през дувар прехвърлила,
Момчил по платно че мине,
у дворове да влезне.
Таман Момчил излезна навръх на дуваре,
и вземала остра ножица.
Момчил падна отанад дуварье.
Настигнала три илядна войска,
веднага са Момчила хванали,
веднага са глава отрезали,
глава скача, език отговара:
- Бога тебе, краля Вълкашина,
да не вземаш Момчилица млада,
да я кълцаш тая люта змия,
а да вземеш моя мила сестра!
Тогай Момчилица порти отворила,
всичка е войска у дворье влезнала
и са пуснали софри и трапези,
па е седнал краля Вълкашина,
на Момчилица тихо говори:
- Бога тебе, Момчилице млада,
какво искаш да работиш -
дали искаш млада да ни служиш,
или искаш млада да ни светиш -
тук че седиме три дни и три нощи?
Отговори Момчилица млада:
- Да служим - не мога да служим -
много е войска голема,
а я може да седим да ви светим.
Краля Вълкажина заповеда:
- Намажете я лоя и катрана,
турете я на два стола да седне,
па я запалете,
та доде пиеме и ядеме,
та она да гори да ни свети!
Доде са седели, се е Момчилица горела
и се е изгорела
Краля Вълкашина е вземал Момчиловата сестра -
Ефросина млада -
она е родила Маркота юнака.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014