* * *

Убийството на Момчил юнак

Писмо пише Краля капитана,
та я праща млада Момчилица:
"Много здраве, млада Момчилица,
ка мож, да мож Момчил да отровиш,
та да вземеш Краля капитана."
Книга пише млада Момчилица:
"Много здраве, Краля капитана,
аз не мога Момчил да отровим,
ни му готвим, ни му па приносим.
Макя готви, сестри му принося,
а братета наколо обиода,
току слушай, Краля капитане,
току слушай какво че ти кажем -
кага бъде на ден на Гергьовден,
имаме елена курбана -
ловиме го покрай вито море.
Ти изпрати три витязга млади,
да си чекат Момчила юнака,
ега може Момчил да убиа."
Кога било ден на Гергьовден
рано рани Момчилица млада,
па Момчила от сънок събуди:
- Стани, стани, Момчиле юначе,
си дружина на лов че улова
за тебека нема да оставя.
Па си стана Момчил добър юнак,
па Момчилица потийом говори:
- Таком Бога, клето да си мое първо либе,
клето да си, море, и проклето,
що ме тизе от сънок собуди,
наков съм си горок сън видел -
гония ме до три люти змии,
две убих, една ме ухапа.
- Айде, айде, Момчиле юначе,
не бой ми се, Момчиле юначе,
два че хванеш, един ще избега.
Клета да е млада Момчилица -
пушка му е вода напунила,
сабля му е през камик тръгнала,
коньо очи с катран замазала.
Па си тръгнал Момчил добър юнак,
па ойде покрай вито море.
Там го чекат три витязги млади.
Ка ги виде Момчил добър юнак,
он си бутна назад да си бега,
пушка пука, пушка му не пука,
сабля маа, сабля му не реже,
коня кара, коня му не бега.
- Бегай, коньо, вуци те изели,
вчера бегаш, коньо, без неволя,
а сега нечеш на геди неволя.
Режи, сабля, пуста останала,
вчера режеш, сабля, без неволя,
днеска нечеш на геди неволя,
пукай, пушко, пуста останала,
вчера пукаш, пушко без неволя,
сега нечеш на геди неволя.
Извищела Шарко добра коня:
- Е, Момчиле, да мой чорбаджийо,
клето да е твое първо либе,
очи ми с катран замазало,
та не мога азе да си бегам,
сабля ти е през камик тръгнала,
пушка ти е с вода напунила.
Па ойде Момчил добър юнак
па си ойде до негови двори,
с чизма ритна порти да отвори,
па не може порти да отвори.
Клета да е млада Момчилица,
порти си е отвътре затворила.
Провикна се Момчил добър юнак:
Леле, сестро, сестро Ефросийо,
я излезни порти да отвориш.
- Таком Бога, мое мило брату,
Бог да бие млада Момчилица.
Я си умих моя руса глава,
она седна, море, да ме плете,
коси ми е за дирек заплела,
та не мога азе да излезем,
да излезем порти да отворим.
Провикна се Момчил добър юнак:
- Тръгни, сестро, коси изскуби,
коси че ти други пораснат,
мило брате нема да си найдеш.
Тръгна сестрата, та коси изскубе,
па не можа ключове да найде.
- Леле, братко, мое мило брате,
я не можем ключове да найдем.
Проговори Момчил добър юнак:
- Я си влезни у хладни зевници,
па отвори шарени ковчег,
па изнеси платно бубушево,
та го прехвърли, сестро, през дувари.
Доде сестра ковчег да отвори,
доде сестра платно да намери,
пристигнаа три витязги млади,
погубиха Момчил добър юнак.
Излезнала млада Момчилица,
излезнала, порти отворила,
пречекала три витязги млади.
Пили, яли три дни и три нощи,
щото беше Краля капитана
на Момчилица потийом говори:
- Таком Бога, млада Момчилице,
я ми додай Момчиловия кожух.
Послуша го млада Момчилица,
па му даде Момчиловия кожух.
Загърна го Краля капитана -
със един се ръкав се загърнал.
Па проговори Краля капитана:
- Я ми додай Момчилова чаша,
напълни я с шербет благо вино.
Послуша го млада Момчилица,
та си взема Момчиловата чаша,
напълни я с шербет благо вино,
он не може чаша да отпие,
а то нели чаша да изпие.
Тогай рече Краля капитана:
- Таком Бога, млада Момчилице,
я доде Момчилова чижма.
Послуша го млада Момчилица,
па му даде Момчилова чижма.
У чижма е кръстатечки седнал,
па си взема тая остра сабля,
развърте се налево-надесно,
та погуби млада Момчилица.
- Те ти тебе, млада Момчилица,
да че губиш тоя силен юнак,
та мене ли, море, че оставиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014