* * *

Убийството на Момчил юнак

Писмо пише краля Вълкашина,
та го праща млада Момчилица:
"Много здраве, млада Момчилица,
ега можеш Момчил да отровиш,
да отровиш, та мене да вземеш,
че те чувам боса на стъпала,
че те чувам гола на кошулки,
че те поим руйно вино вода."
Книга гледа млада Момчилица,
книга гледа и друга писуе:
"Много здраве, кральо Вълкашине,
я не мога Момчила да гледам,
а те не ли Момчил да отровим.
Момчил има една стара макя
и си има една мила сестра.
Сестра готви ручки и вечере,
сестра готви, макя ги отноди,
та не мога близо да прида.
Лесно чем ти Момчил предадем ти.
Че го пратим у гори на лова,
тизе тамо него че погубиш."
Кога било у Света неделя,
рано рани млада Момчилица,
влезнала у конски конюшни,
коньо нозе със гайтан притегнала,
очи му с катран замазала,
пушка му е вода напунила,
сабля му е през камик тръкнала,
ем Момчила от сън повикнува:
- Стани, стани, Момчиле юначе,
си дружина на лова ойдоха,
изполовиа шатки златокрилки,
за тебе лова не остана.
Па си ойди у гори на лова,
насреща му краля Вълкашина
със негови трийсе дружина.
Повърна се Момчил добър юнак
и на коня вели и говори:
- Бегай, коньо, бегай да бегаме,
ти бегаше, коньо, без неволя,
сега нечеш на гиди неволя.
пукай, пушко, пукай да пукаме,
ти пукаше, пушко, без неволя,
сега нечеш на гиди неволя.
Сечи, сабльо, сечи да сечеме,
ти сечеше, сабльо, без неволя,
сега нечеш на гиди неволя!
От жалби му конче продумало:
- Ей, Момчиле, де мой чорбаджийо,
клето да е твое първо либе,
очи ми е с катран замазало,
нозе ми е с гайтан привързало,
пушка ти е с вода напунило,
сабля ти е през камик тркнало.
- Бегай, коньо, да бегаме.
Пристигнали дома до дворове.
Отдалече Марко си вика:
- Тува ли си сестро Ефросийо?
Сестра му отговара:
- Клето да е твое първо либне,
клето да е, клето и проклето.
Коси ми е за дирек заплело.
- Я изскуби твои руси коси.
Тебе коси други че поникна,
ама нема братенце да имаш.
И прехвърли платно бобошевско,
да се, сестро, до платно дохванем,
да преминем високи дувари.
Изскубала е нойни руси коси,
прехвърлила платно бобошевско.
И пристигна краля Вълкашина
и отреза нему руса глава
Глава скача, език отговара:
- Бога тебе, кралю Вълкашине,
ти не вземай мое първо любне,
оно тебе така че измами,
а си вземи моя мила сестра,
при дете, това мъжко дете,
крстете го на укино име,
ега би се на укя метнало,
и му дайте вукината коня,
ем му дайте вукина премена.
Краля Вълкашина не взема първо любне,
а взема нему мила сестра.
Родило се това мъжко дете,
метнало се на укя му
и му дали Шарца добра коня.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014