* * *

Убийството на Момчил юнак

Мор, що ми често улаци мину=, улаци минуват,
от кого ли, моме, до кого ли?
От Белграда дури до Стамбола.
Книга пише краля Вукашина
до невеста млада Момчилица:
"Много здраве, млада Момчилице,
да отровиш Момчила юнака,
да отровиш, та мене ла вземеш -
че те чувам боса на стъпала,
че те храним хлеба бел симида,
че те поим руйно вино вода."
Гявол била млада Момчилица,
гявол била, Бог да я убие,
писмо чети, друго написуе:
"Много здраве, крале Вукашине,
я ме слушай, що че да ти кажем -
я не мога Момчила да гледам,
а камо ли Момчил да отровим!
Он си има една стара макя,
макя готви ручки и вечери,
братанци му относа, доноса,
я не мога Момчил да отровим.
Я ме слушай, крале Вукашине,
кога бъде на ден на Великден,
ти събери тая силна войска,
заведи ги у гори зелени,
ако може азе да излъжем,
да изпратим Момчила юнака,
че го пратим по гора на лова,
тамо ти Момчила че погубиш."
Кога било на ден на Великден,
рано рани Момчилица млада,
пушка му е вода напълнила,
сабя му е през камен тръгнала,
кону крила с огън подгорила,
кону очи с катран замазала.
Тогава го от сън събудила:
- Ставай, ставай, Момчиле юначе,
дружина ти на лова ойдоха,
че излова шатки златокрилки,
че излова той сури елене,
за тебе ми лова не остава.
Бързо става Момчил добър юнак,
та се Момчил на коня възкачи,
та си мина през поле широко,
па си най ме воз гори зелени.
Тамо виде тая силна войска
и се сети Момчил добър юнак,
че е войска за него събрана.
Бързо Момчил назаде се върна
и на коня потию говори:
- Жив ми коня твои черни очи,
бързо бегай, жив да ме занесеш.
Вади пушка Момчил добър юнак,
пушка стреля, пушка му не пука,
коня кара, коня му не ходи.
Той си коня люто прокълнава:
- Бегай, Шарко, вук да те изяде,
се бегаше, Шарко, без неволя,
а па сега нечеш на неволя.
Кон на Момчил тихо отговара:
- Моля ти се, мили господарю,
Бог ти убил твое първо либе,
издаде те пред силната войска.
Я ме удри у клетото сърце,
да се сетим за младото време.
Ударил го е Момчил добър юнак,
удрил го е с меките махмузи -
право бега Момчил на дворове,
всичка войска по Момчил ходеше,
право бега са равни дворове,
отдалече иде и си вика:
- Мила сестро, млада Ефросимо,
бързай сестро, порти ми отвори,
ако искаш, сесгро, брат да имаш.
Отговара сестра Ефросима:
- Леле, брайно, Момчиле юначе,
проклето да е твое първо либе,
сплело ми е мои руси коси,
па е коси за дувар везало.
- Тръгни, сестро, та коси изкуби!
Тръгна сестра, та коси изкубе:
- Леле, брайно, Момчиле юначе,
скрило любне ключи от дувари,
та не мога, брайно, да отворим.
- Хвърли, сестро, бобакевско платно,
ега мога по платно да мина.
Доде сестра платно да изнесе,
пристина го тая ситна войска,
от коня му глава отрезаха.
Жално викна Момчила юнака,
глава скача, език отговара:
- Я ме слушай, крале Вукашине,
да не вземаш мое първо либе,
ал да вземеш моя мила сестра,
сестра вземи, та зет да ми станеш,
сестра ми е умна и разумна!
Като влезеш у мои чардаци,
па посакай моя тънка пушка
и посакай мое свилно рухо,
дали можеш рухо да облечеш,
дали можеш пушка да повдигнеш,
каков юнак мене ме издаде,
та тебе ли, кралю, че те гледа,
що си юнак тизека при мене?
Послуша го краля Вукашина,
та си влезна на високи чардак,
веднаг сака руио да облича.
Бог да бие млада Момчилица,
изнела е венчалното рухо,
изнела е Момчилова пушка.
Ай, що беше краля Вукашина,
пушка вдига, пушка се не вдига,
рухо вдига, рухо се не вдига,
оше двама има да облече.
Он погуби млада Момчилица,
та си взема сестра Ефросима,
замина си за пуста кралина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014