* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
със позлатени подкови.
Вечер си конче обувява,
сутрин си конче обосява.
Еленка, булка хубава,
тя си на Момчил думаше:
- Момчиле, първо венчило,
къде си ходиш с конче,
че вечер конче обувяваш,
а сутрин конче обосява?
Момчил на Еленка продума:
- Еленке, първо венчило,
ази си, Еленке, препускам
до Цариграда, града голяма,
до Костадин царя голяма.
Той има до три дъщери,
аз любя, Еленке, най-малката,
най-малката, най-хубавата.
Любя я, Еленке, искам я,
искам я и ще я взема,
пък тебе ще те оставя.
Кат дочу Еленка тез думи,
намери бяла хартия,
написва писмо до царя.
В писмо си пише, нарежда:
"Царьо ле, цар Костадине,
халал да ти е царството,
царството, господарството,
кога не мой да хванеш
Момчила, баш войводата.
Той люби, царьо, твойта дъщеря,
твойта дъщеря, най-малката.
Люби я и ще я вземе,
пък мене ще ме паряса."
Царят си писмо получи,
получи и го прочете.
Бързо гавази събира
и си портите запира,
запира и ги заварди.
Таман се Момчил зададе,
видя си царски войскари
и се на назад повърна.
До тяхна порта достига,
портата бе заключена.
Момчил се гърло изпровикна:
- Еленке, първо венчило,
стани ми порти отключи!
Тя се от къщи провикна:
- Каквото е Момчил там търсил,
той нека там да си го намери!
Пак се Момчил изпровикна:
- Галунке, сестро Галунке,
бърже ми порти отвори,
че ще ме гавази настигнат!
Тя се от къщи обади:
- Не мога, братко, да стана,
буля ми коса засмоли,
в кревата, на железата.
Момчил се пак изпровикна:
- Мъчи се, сестро, мъчи се,
дано ми някак помогнеш!
Галунка пенджер отвори,
ленено платно изпусна.
Момчил се за него залови
и се на нагоре издигна.
Еленка, върла душманка,
бързо си навън излиза,
платното си на две съдира,
Момчил си на земя падна,
падна Момчил, не стана,
заради царска дъщеря омайна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014