* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
с посребрени подкови,
с позлатени пирони.
Еленка Момчила думаше:
- Момчиле, пръвна пръвнино,
вечер си конче ти ковеш,
сутрин ти конче обосява,
обосява конче, нахромва,
де ходиш и какво правиш,
на мене нищо не казваш?
Момчил Еленке думаше:
- Като ме питаш, да кажа,
да кажа, няма те излъжа.
Аз ходя, Еленке, в Цариград,
залюбих царска дъщеря,
най-малката, Тодорка,
любя я и ще я взема.
Слънцето трепна засяда,
Момчил си конче възседна
и за Цариград замина.
Еленка порти затвори
и се назаде повърна,
и си във къщи тя влезе,
бяла си книга тя взема
и черно писмо написа,
и го до царя проводи.
Царя писмото получи,
получи и го прочете.
"Царьо льо, царьо честити,
да знаеш, ако не знаеш,
Момчил си, царьо, залюби
твойта дъщеря Тодорка.
Люби я и ще я вземе,
и царството ти ще вземе,
но едно, царьо, та моля -
кат дойде цветна Връбница,
той на черкова ще дойде,
там да му глава отрежете."
Дошла е цветна Връбница,
Момчил се хубаво премени,
пак си кончето възседна
и за Цариграда замина.
Като до черквата отиде,
той си от кончето слезе,
бързо го за дирек върза
и си в черкова влезе.
Като в черкова влезе,
ляво му око проигра,
Момчил на себе си рече:
- Туй не е на добре.
Бързо свещ си запали,
излезе вън при кончето
и си кончето възседна.
Конче напред не тръгва.
Момчил погледна напреде -
отсреща войска идеше.
Конче на Момчил продума:
- Момчиле, ти мой стопанин,
в тенки ме ребра удари,
през войската ще те пренеса,
у нас ще те занеса.
В тенки го ребра удари,
конче през войска прехвръкна
и го в тях си занесло.
Нали му й двора ограден,
ограден с девет дувари,
нали му портите железни,
железни, отвътре заключени,
не може Момчил да влезе.
Момчил Еленка повика.
Еленка чува, не излазя.
Чула го сестра му Боянка,
тя на бате си викаше:
- Не мога, бате, да дойда,
вчера ме буля попоска,
коса ми за дирека завърза.
Момчил Боянки думаше:
- Подръпни, Боянке, по-силно,
ако се косата ти отръгне,
млада си - ще ти израсне,
ако се дирека пък счупи,
от алтън ще го направя.
Подръпнала Боянка по-силно,
косата й се отръгнала
и си до порти отишла,
портите са заключени.
Боянка Момчил думаше:
- Портите са заключени,
нахтаря й, бате, у буля,
буля й вкъщи, не излазя.
Момчил Боянки думаше:
- Иди, Боянке, вкъщи,
отключи пъстри сандъци,
вземи най-малкото топче,
с платното филдичаното,
че го през дувари преметни,
аз да се, Боянке, завържа,
пък ти ме нагоре изтегли.
Боянка брат си послуша,
отключи пъстри сандъци,
вземала най-малкото топче,
с платното филдичаното
и го през дувар прехвърли,
и се бате й завърза.
Почна Боянка да тегли,
буля й от къщи излазя,
ножици в джоба си скрила,
на зълва си уж да помага,
а тя платното отрязла
и Момчил падна пак отвън.
Там го войската стигнала,
стигнала и го уловила,
и на Еленка викала:
- Ний си Момчила уловихме,
отвори сега портите!
Еленка вика отвътре:
- Ко му главата отрежете
и я при мен прехвърлите,
тогаз ще порти отворя.
Тогаз му глава отрязли
и я през дувар прехвърлили,
Еленка им порти отвори.
Като в двора те влезли,
седнали да ядат и да пият,
Еленка им диван седеше.
Царя Еленки думаше:
- Еленке, ти Момчилице,
ний двама да са зъмнеме,
но ми дай на Момчил дрехите,
аз да ги, Еленке, облека,
дано на него да мязам.
Еленка му дрехи изнася,
като ги царя облече,
два крака в крачол са сбрали,
а шапката му до уши.
Тогаз Еленки продума:
- Щом Момчил бил такъв юнак,
и ти го, Еленке, издаде,
издаде да го заколим,
ти мене два дни не водиш.
Че й главата отряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014