|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
с посребрени налове,
с позлатени махови.
Вечер го Момчил ковеше,
сутрин му конче обосява,
обосява конче, окуцява.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчила думаше:
- Момчиле, либе Момчиле,
каква е тази работа -
вечер си конче ти ковеш,
сутрин ти конче обосява,
сутрин ти конче окуцява?
Момчил Еленка думаше:
- Като ме питаш, ще кажа!
Ази, Еленке, аз ходя
долу ми, долу в Цариград,
аз си, Еленке, залюбих
цар Костадиновата дъщеря,
любя и ще я взема,
тебе ще, любе, оставя!
Еленка, булка хубава,
хубава, още разумна
нищо на Момчил не каза.
Вземала бяла хартия,
вземала перо и мастило,
на царя писмо написа:
"Царю ле, цар Костадине,
честито да ти е царството,
ако Момчила уловиш,
а че е Момчил залюбил
най-малката ти дъщеря,
люби я и ще я вземе.
Той има булка хубава
и има дребни дечица!"
Царят си писмо получи,
получи и го прочете.
Поставя сража да пази
и си Момчила улови.
Подгорица, Търговищко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|