|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
с позлатени подкови,
с посребрени кояри.
Вечер си конче подковава,
сутрин му конче обосява,
обосява конче, окуцява.
Еленка Момчил думаше:
- А бре, Момчиле, Момчиле,
каква е тази работа?
Момчил Еленка думаше:
- Еленке, първо венчило,
като ме питаш, да кажа
защо ми конче обосява,
обосява, още окуцява...
Аз ходя, Еленке, аз ходя
по тая равна Добруджа,
тамо си, Еленке, аз любя
дор една млада добруджанка,
любя я и ще я взема,
а тебе ще те парясам!...
Пловдив (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|