|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
с позлатени подкови,
със сребърни пирони.
Майка Момчилу думаше:
- Момчиле, синко Момчиле,
защо си конче ковеш
с позлатени подкови,
със сребърни пирони?
Вечер си конче подковаваш,
а заран ти конче обосева,
обосева, още окуцева.
Дали е тежка кирия карало,
или е далеко ходило?
Момчил на майка думаше:
- Нали ме питаш, майко, да кажа -
далеч съм либе залюбил,
много е, майко, хубаво,
казва се, майко, Еленка!
Ходя, майко, ще ходя,
Еленку я ще си взема.
Плешивец, Белоградчишко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|