|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
с позлатени подкови
и сребърни махове.
Денем си конче ковеше,
нощем му конче обосява,
обосява, още окуцява.
Елена Момчил думаше:
- Любе Момчиле, Момчиле,
що денем конче ковеш,
вечер ти конче обосява?
Де ходиш любе, де скиташ?
- Любе Елено, Елено,
аз ходя любе, аз ходя
на цар Костадин дъщерята,
любя я и ще я взема.
Тебе ще любе парясам,
парясам, да те оставя,
с мъжка рожба на ръце
и друга, любе, на сърце.
Планиново, Тополовградско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|