* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
с позлатени подкове,
с посребрени накови -
вечер го Момчил ковеше,
сутринта конче обосява.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчила думаше:
- Кажи ми, любе Момчиле,
де, къде ходиш с кончето?
Вечер си конче ти ковеш
с позлатени подкови,
с посребрени накови -
сутрин ти конче обосява.
Момчил Еленки думаше:
- Аз ходя, ходя, Еленке,
в цар Костадиновите дворове,
при Мара, бяла гъркиня.
Нея, Еленке, ще взема,
пък тебе ще те оставя,
клета вдовица да ходиш,
вдовица и парясница,
с мъжко дете на ръце.
Еленка й много дожаля,
на царя писмо написа:
"Царю ле, царю честити,
един се е юнак научил,
в твойте дворове да идва
при Мара, бяла гъркиня,
и нея иска да вземе,
пък мене да ме остави,
клета вдовица да ходя,
вдовица и парясница,
с мъжко дете на ръце!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014