* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
с позлатени подкови,
с посребрени накове;
вечер го Момчил подкове,
сутрин му конче обосе.
Че го Еленка попита:
- Момчиле, първо венчило,
нещо ще те попитам,
право ми кажи, не лъжи!
Вечер си конче подковеш,
сутрин ти конче обосе -
де ходиш, Момчиле, обади!
Момчил Еленки продума:
- Като ме питаш, да кажа!
Аз ходя във Цариграда,
в цар Костадинови дворове;
ази си либя, Еленке,
негова малка дъщеря
хубава Мара гъркиня,
а тебе ще те напусна
със мъжко дете на ръце
и друго, Еленке, на сърце!
Като чу Еленка тез думи,
ситно си писмо написа,
в Цариграда изпрати,
за царя, цар Костадина.
Царя си писмо получи,
писмото пише, съдържа:
"Царю ле, цар Костадине,
опустяло ти царството,
царството и господарството,
кога не можеш да хванеш
Момчила, млада войвода!
Че той е, царю, залюбил
най-малката ти дъщеря,
хубава Мара гъркиня,
а мене ще да напусне
със мъжко дете на ръце
и друго, царю, на сърце!"
Че събра царя войници,
двадесет души гавази,
че ги по пътища прати -
Момчила жив да заловят,
при него да го доведат.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014