* * *

Убийството на Момчил юнак

Често чести Вълкашин войвода,
често чести по нови пазари.
Насреща му Момчилица млада,
па я пита Вълкашин войвода:
- От къде си, моме, и чия си?
Дал си мома или невеста?
А она му тийом отговаря:
- Не сум мома, нело съм невеста,
а невеста на Момчил войвода,
на Момчил войвода от Призрена града.
- Я остави Момчила войвода,
та дойди мои равни дворове,
че те храня тия сладки гостби,
че те поим вино медовина!
Писмо пише Момчилица млада -
како мойе Момчил да отрови.
Писмо чети Момчилица млада.
Писмо чети, отговор връща:
"Я не мога Момчила да гледам,
а то не ли него да отровим!
Момчил има една стара майка
и си има една мила сестра.
Майка готви, а сестра приноси.
И си има девет мили братя,
девет братя, десет братанчета,
що му вечер до трапеза стоя.
А я млада, току диван стоя.
Ала слушай, що чем да ти кажем.
Ти да раниш рано у неделя,
да събереш хиляди войска
и да идеш у Разбой планина,
че Момчил си чуден навик има
у гора на лов да иде."
И като е писмо написала,
Вълкашину го е изпратила.
А кога било вечер на легнало,
тя хитро Момчила попитала:
- Откога сме с тебе вземали,
ти не си ми казало -
отде имаш тая силна сила,
та прелиташ угар и усои?
А Момчил й така отговори:
- Кога увлезнеш у хладни обори
да ми справяш Шарка, добра коня,
да го по грива погалиш.
Мой си Шарка леки крила има.
Туку това Момчил що издума,
пусна глава на меко зглавие.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014