* * *

Убийството на Момчил юнак

Бил е Момчил, бил е вреден юнак,
ама му е либе гяволито -
весден седи на белите порти,
та сборуе с краля капитана.
Я крал си ю потийом говори:
- Таком Бога, Момчилице млада!
Дали можеш Момчил да погубиш,
та менека млада да залибиш?
У Момчила се у сърма ходиш,
а у мене се у злато че ходиш!
А она му потийом говори:
- Може, може, оти да не може!
Аль не мога от негова сестра -
нему сестра много гяволита.
Тамам това дума издумала,
Момчил дойде низ дивого лова,
а либе се хилом ухилило.
А Момчил му потийом говори:
- Таком Бога, мое пръвно либе!
Що ми си се хилом ухилило?
А либе му потийом говори:
- Таком Бога, Момчиле юначе!
Еве стана девет годин дъна,
къко сме се с тебека везели,
я не съм ти коня посправило,
я не съм ти сабя подострило,
я не съм ти пушки подпълнило!
Проговори Момчил добър юнак:
- Таком Бога, мое пръвно либе!
Кога бъде утре озарано,
рано рани, та ми коня справи
и подостри мои остри сабли,
и подпълни мои тънки пушки!
Ка е било утре озарано,
рано рани Момчилица млада,
да му справи нему добра коня.
Клета да е Момчилица млада!
Не постегна нему добра коня,
нель му крилата с борина опърли,
тънки пушки с вода насипало,
остра сабля с олово обляла.
Па Момчила из легало ока:
- Стани, стани, Момчиле юначе!
Сва дружина у лова ойдоха,
а тизека, Момчиле, остана.
Па си стана Момчил сам да иде,
та си пойде у гора на лова.
Преминало през поле широко,
настанало у гора зелена.
У среща му тая силна войска.
Момчил коню потийом говори:
- Лети, коню, сега да летиме,
бегай, коню, сега да бегаме!
А кон си му потийом говори:
- Таком Бога, Момчиле юначе!
Клето да е твое пръвно либе!
Крила ми е с борина опърлило,
тънки пушки с вода насипало,
остри сабли с олово обляло!
Слезна Момчил сам да бега.
Бегало е до негови порти.
Бог да бие нему пръвно либе,
затворило нему бели порти.
Извикнал е Момчил добър юнак:
- Таком Бога, сестро Гюргелино!
Я превърли това бело платно,
що е платно деветдесет лакти,
ега можеш брата да си отмеш,
мене гони тая силна войска!
Проговори сестра Гюргелина:
- Таком Бога, мое мило брате!
Клето да е твое пръвно либе,
руси ми е коси за дирек заплело!
Проговори Момчил добър юнак:
- Таком-бога, сестро Гюргелино!
Я пресечи твои руси коси,
та превърли това бело платно!
Не отсече нойни руси коси,
нел извади той бели диреци,
та изнесе това бело платно;
превърли го през бели дуваре,
та се вана Момчил добър юнак,
па излезна до сред на дуваре.
Клето да е нему пръвно либе,
та пресече това бело платно,
та не може Момчил да си мине!
Достигна го тая силна войска,
та погуби Момчил добър юнак.
Проговори краля капитана:
- Таком Бога, Момчилице млада!
Я изнеси Момчилови кожух!
Послуша го Момчилица млада,
та изнесе Момчилови кожух,
та го даде кралю капитана.
Загърна го краля капитана -
кожух му се по земи повлече.
Проговори краля капитана:
- Таком Бога, Момчилице млада!
Я изнеси Момчилови калпак!
Послуша го Момчилица млада,
та изнесе Момчилови калпак.
Па го тури краля капитана -
нему калпак до уши е стигнал.
Проговори краля капитана:
- Таком Бога, Момчилице млада!
Я изнеси Момчилови чизми!
Изнела ги Момчилица млада.
Обул ги е краля капитана -
нему чизми до гащник стигнаха.
Проговори краля капитана:
- Таком Бога, Момчилице млада!
Ка погуби Момчил добър юнак,
че си беше по-юнак от мене,
та мене ли не че да погубиш!
Па извади сабля на сглабове,
та погуби Момчилица млада,
па залюби Момчилова сестра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014