* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
с позлатени подкови.
Сутрин си конче ковеше,
вечер му конче обосява.
Момчиловата майчица,
тя на Момчила думаше:
- Момчиле, синко Момчиле,
къде ходиш, къде скиташ.
Момчил си майка думаше:
- Майко ле, стара майчице,
като ме питаш, ще кажа.
Далек съм либе залюбил,
през девет села, в десето.
Много ми й либе хубаво,
ала е, мамо, глупаво.
Не знае хурка да преде,
не може стан да тъче.
Момчиловата майчица,
тя на Момчила думаше:
- И туй ли да те науча.
Като при нея отидеш,
три думи да я запиташ -
кое е най-бързо на тоз свят,
кое е по-сладко от бял мед,
кое е по-мило от мама?
Момчил при либе отиде,
три думи я той запита.
Марийка Момчил думаше:
- Момчиле, либе Момчиле,
ума е най-бърз на тоз свят,
съня е по-сладък от бял мед
и либе по-мило от мама!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014