* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше,
вечер си конче ковеше,
сутрин му конче обосява,
обосява конче, охромява.
Еленка дума Момчила:
- Де ходиш, холан, Момчиле -
вечер си конче ти ковеш,
сутрин ти конче обосява,
обосява конче, охромява?
Момчил Еленки думаше:
- Като ме питаш, да кажа,
да не те дума излъжа.
Аз ходя, Еленке, и аз любя
цар Костадиновата дъщеря -
Мара ми, бяла гъркиня.
Любя е, Еленке, лъжа я,
нея ще, Еленке, да взема,
тебе ще, Еленке, напусна.
Кат зачу Еленка тез думи,
бяла си книга вземала,
с черно си мастило писала -
до царя, до цар Костадина:
"Царю ле, царю честити,
пусто ти останало царството,
царството и господарството,
кога не можеш да хванеш
Момчил ми, млада гидия!
Момчил е, царю, залюбил
твоята най-малка дъщеря -
Мара ми, бяла гъркиня.
Люби я, царю, лъже я,
нея ще, царю, да вземе,
мене ще, царю, напусне,
с мъжко ми дете на ръце
и с друго, царю, на сърце."
Кат зачу царя тез думи,
той си гавази изпрати -
Момчила да си уловят,
главата да му отрежат,
на царя да я занесат.
Момчил на порти пристига
и си на Еленка извиква:
- Излез си порти отвори -
царски гавази пристигат!
Доде Момчил издума,
царски гавази стигнали
и му главата отрязали,
и я на царя занесли,
на царя - цар Костадина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014