* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
със позлатени подкови,
със посребрени гвоздеи.
Вечер си конче ковеше,
сутрин му конче обосява,
обосява конче, охромява.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчила думаше:
- Момчиле, първо венчило,
де ходиш, любе Момчиле,
замръкваш, любе, осъмваш?
Момчил Еленке думаше:
- Любе Еленке, Еленке,
хатър да не ти остава,
аз ходя, любе, замръквам,
замръквам, любе, осъмвам,
в Цариград, града голяма,
при цар Костадиновата сестра,
при Мара, бяла гъркиня.
Царството ще си отнема,
на престол, любе, ще седна!
Еленка, булка хубава,
чепнала ръце, засмя се
и на Момчила думаше:
- Любе Момчиле, Момчиле,
днеска е света събота,
а утре света неделя,
я да се, любе, измиеш,
измиеш и да се премениш,
и да вземеш свещ вощена,
във Цариграда да идеш,
на цариградска църква,
църква света София.
На Бога да се помолиш,
със Мара да се вземете,
със Мара, бяла гъркиня,
царството да си отнемеш,
на престол, любе, да седнеш,
аз да ти стана слугиня...
Нали е мъжко, глупаво,
то се по женско поведе,
той си Еленка послуша.
Докато той се измие,
Еленка, булка хубава,
вземала китка ключове,
разключи пъстро чекмедже,
извади бяла хартия
и синьо ситно мастило,
кратко си писмо написа,
до царя, цар Костадина:
"Царю ле, да ти й честито,
честито да ти й царството,
дето го Момчил превзема
със твойта сестра Марийка!
Аз ще го, царю, изпратя
в Цариграда голяма,
в Цариградската църква,
в църквата света София.
Ти му пътища заварди,
заварди да го убиеш,
царството да си отървеш!"
Момчил се вече приготви,
че взема сабя френгия,
и взема пушка бойлия.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчила думаше:
- На сюзян ли отиваш,
или бой да се биеш,
я си остави пушката,
пушката, още сабята,
само си вземи кончето,
твоето конче хранено
навсякъде те й избавяло!
Момчил си конче възседна,
за Цариграда замина
и във църква отиде,
в църквата света София,
там си свещта палеше.
Турци църква оградиха
и му пътищата затвориха.
Момчил си конче възседна
и си ограда прескочи,
на църквата оградата.
Турци след него бягаха,
гонеха да го убият.
Като до тях си отиде,
Еленка, булка хубава,
тя си порти заключила.
Момчил Еленке думаше:
- Излез ми порти отвори,
турска ме войска гони,
ще ме, либе, настигне,
настигне, ще ме убие!
Еленка, булка хубава,
тя се от вътре обажда:
- Я върви, любе Момчиле,
при Мара бяла гъркиня,
царството да си отнемеш!
Момчил Марийке думаше:
- Сестро ле, мари, Марийке,
излез ми порти отвори!
- Не мога, бате, да изляза,
буля ми коса увила
в нашите, бате, диреци!
Момчил Марийке думаше:
- Я хвърли платно през ограда,
с платно да ме изтеглиш!
Таман го нагоре изтегли,
Еленка, булка хубава,
грабнала златни ножици,
че си платното преряза
и си Момчил загива.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014