* * *

Убийството на Момчил юнак

Снощи ми Стоян пристигна
от дълга пътя Цариград.
На чимшир порти похлопа,
на чимшир порти повика:
- Петкано, първо венчило,
стани ми порти отвори
и ми кончето поеми,
из равно го двори изведи,
със дребен го ориз назоби,
със руйно го вино напои.
Като го Петкана зачула,
бързо на крака скочила,
и му порти отворила,
и му кончето поела,
из равно го двори развела,
със дребен го ориз назобила,
със руйно го вино напоила,
и го в яхъра вързала.
Стояна в къщи завела,
горе ми в сърчен сарая.
Стоян на креват поседнал,
поседнал и си полегнал,
от дълга пътя изморен.
А Петкана, булка хубава,
тя си на Стоян продумала:
- Стояне, първо венчило,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш,
нали съм ти вярна стопанка.
Стоян Петкани думаше:
- Петкано, първо венчило,
като ме питаш, ще кажа.
Петкана пак го запита:
- Ти, като си юнак над юнак,
че има ли от тебе по-юнак?
Нали е вярна стопанка,
вярно й Стоян казваше:
- Аз съм юнак над юнаците,
пък само ме е страх от Дилчина,
че той от мене по-юнак.
Това като й Стоян разказа
и си сладко Стоян позаспа.
А Петкана това искаше.
Стоян вярно да изпита.
Като си Стоян приспала,
бързо е навънка излязла,
право в яхъра отишла.
Пушка му с калай напълни,
сабя му с туткал замазала
и на конче крака, отрила,
крака му в кърви обляла.
Тогаз се хубаво премени,
влязла във равна градинка,
набрала цветя всякакви.
Направи китка смесна
и я на глава накичи,
че грабна стомни в ръце
и си за вода отиде,
на Дилчиново кладенче.
Студена вода наляла
и се изясно провикнала:
- Дилчине, Дилчин войвода,
де да си, Дилчин, да дойдеш,
стомните да ми напиеш,
китките да ми обереш
и в красно лице целунеш!
Като зачу Дилчин тез думи,
че той при Петкана отиде,
и на Петкана продума:
- Петкано, булка хубава,
как мога да го направя,
мене ме й страх от Стояна.
Ако се Стоян научи,
той ще ме мене убие!
Тогаз му Петранка казала:
- Не бой се, не бой, Дилчине,
снощи си Стоян пристигна
от дълга пътя Цариград,
и съм го вярно изпитала -
има ли от него по-юнак
и по-юначен да бъде.
А той ми на мене каза,
че няма от него по-юнак,
само го било страх от тебе.
Ази съм го приспала,
и пушка му с калай напълних,
сабята съм с туткал заляла,
и на конче крака отрила,
крака му в кърви станаха.
Тогава се Дилчин решава,
че й стомните напива,
и китките й вземал,
и в красно лице целунал.
Чак тогава Петкана
весела си у тях отива
и на Стояна думаше:
- Стояне, първо венчило,
я ставай да ти разправя.
Ази съм за вода ходила.
На пъти срещнах Дилчина
и той ми взема китката,
и в красно лице целуна.
Как можеш да го изтърпиш?
Я ставай, Стояне, ставай,
на него да си отмъстиш!
Като зачу Стоян тез думи,
много се Стоян разгневи.
Бързо е навън излязал,
без да си Стоян провери,
какво е Петкана направила.
Преметна пушка на рамо,
запаса сабя на кръста,
изведе конче на двори,
и се на конче преметна.
Кога насреща погледнал,
Дилчин със потеря идеше
и си на Стояна думаше:
- Я хайде, Стояне, да видим,
кой ще е от нас по-юнак!
Стоян пушка от рамо свалил,
померил със пушка да гърми,
пушка му не може да гърми.
Разпаса сабя да сече
и тя не може да сече.
Започна с конче да бяга
и конче не може да бяга.
Тогаз Стоян разбира,
какво е Петранка сторила.
Че почнал самичък да бяга,
до тяхното двори достигнал.
Посегнал порти да отвори
и портите заключени.
Погледнал къмто дувара,
не можал да го прескочи.
Най-подир Стоян извикал:
- Тодорке, сестро Тодорке,
не си ли, сестро, у дома,
портите да ми отвориш,
от Дилчин да ме отървеш!
- Порти са с гвоздей заковани.
Тогаз Тодорка отключи
момини пъстри сандъци,
извади платно топове
и ги през дувар прехвърли.
Стоян се за платно улови,
през дувара да се прехвърли.
Като го видя Петкана,
от къщи с ножици скочи
и си платното отрязала.
Стоян падна на земята.
Ето, че Дилчин пристигна
и му главата отрязал.
Петкана порти отваря,
че Дилчин в двори да влезе.
Дилчин, като в двори влязал,
той на Петкана думаше:
- Петкано, изневернице,
както Стояна убиваш
и мене така ще убиеш,
ами каквото си търсила,
такова си намерила!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014